Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 8

— Хей, слушай какво ще ти кажа — рече тя. — Хайде да спрем при Баскин-Робинс и да вземем една фунийка със сладолед. Мисля, че този месец е с вкус на печени фъстъци и шоколад. Това е един от твоите предпочитани сладоледи, нали?

Джоуи беше явно изненадан. Кристин не одобряваше твърде много мазнините в неговата храна и грижливо я подбираше. Сладоледът не беше често удоволствие. Той използва момента и попита:

— Мога ли да имам един такъв и един с лимонов яйчен крем?

— Два сладоледа?

— Днес е неделя — каза той.

— Последният път, когато погледнах календара, неделята не беше много специална. Всяка седмица има само по една. Или това се е променило, без да забележа?

— Ами… но… виждаш ли, аз току-що имах… — Джоуи сви вежди, мислейки усилено. Устата му се движеше, сякаш дъвчеше парче твърд карамел. После каза: — Аз току-що имах едно… едно тежко преживяване.

— Тежко преживяване ли?

— Да. Точно така.

Кристин замига на парцали.

— Откъде си взел този израз? О! Разбира се. Няма значение. Вал.

Според Валери Гарднър, която бе склонна да театралничи, самото ставане сутрин беше едно тежко преживяване. Вал имаше около половин дузина тежки преживявания всеки ден и те й се отразяваха добре.

— И така, днес е неделя и аз имах това тежко преживяване — каза Джоуи, — мисля, че ще бъде по-добре, ако имам за компенсация два сладоледа. Разбира ли?

— Разбирам, че би било по-добре да не чувам за друго тежко преживяване поне през следващите десет години.

— Какво ще кажеш за сладоледа?

— Ще имаш два броя — съгласи се тя, поглеждайки съдраната му риза.

— Ура! Това е един страхотен ден, нали? Една истинска Луни Тюни и два сладоледа!

Кристин никога не преставаше да се учудва от детската психика, особено на това дете. В съзнанието си той беше вече видоизменил срещата със старицата, беше я изменил от момент на ужас в приключение, което не беше съвсем, но почти, като посещение на сладкарница.

— Ти си забележително дете — каза тя.

— Ти си забележителна майка.

Той включи радиото и си затананика радостно с музиката по целия път до Баскин-Робинс.

Кристин продължи да поглежда в огледалото за задно виждане. Никой не ги следваше. Тя беше сигурна в това. Но, все пак, продължи да поглежда.

2.

След една лека вечеря на кухненската маса с Джоуи, Кристин отиде в своя кабинет, за да се захване с изостаналата канцеларска работа. Тя и Вал Гарднър притежаваха един магазин за хранителни стоки, наречен Уайн & Дайн, в Нюпорт Бийч, където продаваха луксозни вина, хранителни специалитети от цял свят, висококачествени домакински принадлежности за готвене и някои вносни уреди като машини за макарони и кафемашини. Магазинът работеше вече шеста година и се ползваше с добро име. Всъщност, той носеше значително по-голяма печалба, отколкото Кристин или Вал смееха да се надяват, когато за пръв път се захванаха с бизнес. Сега те планираха да отворят втори магазин това лято и после, по някое време следващата година, и един трети в Уест Лос Анджелис. Техният успех беше вълнуващ и ги удовлетворяваше, но бизнесът отнемаше все по-голяма част от времето им. Това не беше първата неделна вечер, в която се занимаваше с канцеларска работа.