Читать «Принцът плейбой» онлайн - страница 113

— Всичко е толкова красиво.

— Сега да. — Бенет обви ръка около кръста й и я завъртя във валс.

Бе вълшебство, мислеше Хапа. Музиката, светлините, огледалата. Часове наред танцуваха заедно, въртяха се из залата, оставили виното и храната на другите. Когато той я изведе на терасата, тя не възрази. Имаше още няколко минути преди полунощ.

Приближи се към парапета да погледне Кордина. Светлините блестяха във весели цветове за празниците. Вятърът носеше пролетна топлина и аромати.

— Омръзва ли ти някога да го гледаш?

— Не. — Бенет застана до нея. — Мисля, че сега означава още повече.

Хана разбираше, но искаше да държи дори духа на Дебок далеч от тях.

— В Англия сигурно е студено и вали. Сутринта може да има сняг, а може и небето да е сиво и тежко. Всички камини са запалени, а ромът е затоплен. Всички готвят пудинги и пуйки, така че навсякъде мирише на Коледа.

— Ние не можем да ти дадем сняг. Той вдигна ръката й и я целуна. — Ала можем да поръчаме огън и да затоплим ром.

— Няма значение. — Тя пое дълбоко въздух. — Когато си отида у дома, ще си спомням как сме стояли тук, а Коледа почти е била дошла. Ще си спомням, че е миришело на рози и на жасмин.

— Би ли почакала тук за момент?

— Добре.

— Точно тук — повтори Бенет и отново целуна ръката й. — Само за минутка. — Когато тръгна. Хана се обърна да погледне още веднъж към светлините и към морето. След няколко дни щеше да си е у дома и след време Кордина може би щеше да й изглежда като сън. Кордина, помисли тя, но никога Бенет. Вдигна лице към една падаща звезда, ала не посмя да си пожелае. — Имам нещо за теб.

Хана се обърна с полуусмивка; после долови аромата.

— О, кестени! — Взе със смях пликчето, което й подаде. — И са топли.

— Исках да ти дам нещо от дома.

Тя вдигна очи. Имаше толкова много за казване и нищо, което можеше да се каже. Затова се повдигна на пръсти и го целуна.

— Благодаря ти.

Той я погали по бузата.

— Мислех, че ще почерпиш.

Хана отвори пликчето и със затворени очи вдъхна миризмата.

— Не е ли чудесно? Сега вече имам чувството, че е Коледа.

— Ако Кордина може да бъде достатъчно дом, може би ще останеш.

Тя отвори очи и бързо сведе поглед към пликчето.

— Имам заповед да се върна в края на седмицата.

— Заповед. — Бенет посегна към нея, после се отказа. — Длъжността ти в МОС е важна за теб. — В гласа му прозвуча следа от негодувание. — Чух, че са те повишили.

— Капитан. — Хана прехапа устни. — През повечето време ще работя зад бюро. Ще давам заповеди. — Успя да се усмихне.

— Замисляла ли си се някога да се откажеш?

— Да се откажа?

Този неразбиращ, озадачен поглед го разтревожи. Бе ли възможно тя да не мисли за нищо освен за дълга си към организацията?

— Ако имаш нещо, с което да го замениш. Вълнението ли те привлича? — Улови в длани лицето й и го обърна към светлината, така че белезите, които й бе оставил Дебок, се видяха в сенките.

— Просто това ми е работата. — Хана пое въздух. — Бенет, ние така и не сме говорили за това, което се случи на яхтата. Не съм ти благодарила, задето спаси живота ми. Сигурно защото съм свикнала сама да се грижа за себе си.