Читать «Принцът плейбой» онлайн - страница 114

— Бих го убил дори само заради това — промълви той и докосна белега на бузата й. Тя понечи да отстъпи назад, но погледът му я спря. — Не се отдръпвай от мен. Не съм говорил досега, защото Франко настояваше да не те безпокоим. Ала сега, по дяволите, ще го кажа. — Приближи се, за да може Хана да почувства безпокойството му, едва сдържания гняв. — Трябваше да седя и да чакам и да слушам как ти се оправяш с онзи човек. Трябваше да си стоя на мястото, безпомощен, докато ти беше сама с него. И когато нахлух в онази каюта и го видях с насочен към главата ти пистолет, за един отвратителен момент си представих на какво би приличал животът, ако ти не си в него. Така че не се отдръпвай от мен, Хана.

— Няма. — Тя успокои дишането си и сложи ръка върху неговата. — Всичко свърши, Бенет. Най-доброто за всички е да го забравим. Кордина е в безопасност. Твоето семейство е в безопасност. Аз също.

— Няма да приема да рискуваш отново живота си заради когото и да било.

— Бенет…

— Няма. — Той улови косите й в ръце и я целуна, но този път със сила и ярост, които я оставиха без дъх. Овладя се, като си напомни, че има план и смята да го доведе докрай. — Ще опиташ ли тези кестени, или само ще седиш и ще ги миришеш?

— Какво? — Бе стиснала здраво пликчето. Преглътна и отново го отвори. — Сигурна съм, че са чудесни — започна Хана, усетила, че ще запелтечи. — Толкова мило от твоя страна да… — Замълча, когато бръкна вътре и напипа малка кутийка. Изненадано я извади.

— Това е американска традиция. Кутийка със захаросани пуканки вътре с награда. Прииска ми се да ти дам коледния подарък по-рано.

— Винаги съм била твърда да чакам до коледната сутрин.

— Мога да го кажа като заповед. — Бенет отново докосна бузата й. — Бих предпочел да не го правя.

— Е, след като е Коледен бал… — Тя вдигна капачето и за пръв път през живота си усети, че е на път да припадне.

— Беше на баба ми. Трябваше да го преправя, ала за мен означаваше повече да ти дам точно това, отколкото да избера друг от бижутериен магазин. — Докосна косите й, само с върховете на пръстите си. — Тя беше англичанка, като теб.

Пръстенът бе с изумруд, ярък, великолепен, още по-блестящ от диамантите, които го обкръжаваха. Само като го гледаше, и й се завиваше свят.

— Бенет, не мога да приема нещо такова. То принадлежи на вашето семейство.

— Недей да бъдеш дебелоглава. — Той взе пликчето от нея и го остави на парапета. Миризмата на кестени се смеси с летния аромат на рози. — Много добре знаеш, че те моля да се омъжиш за мен.

— Ти… Ти се увличаш — заяви Хана и този път наистина отстъпи крачка назад. — Това е заради всичко, което се случи. Ти не мислиш разумно.

— Умът ми никога не е бил по-ясен. — Взе от нея кутийката, извади пръстена и хвърли обвивката настрана. — Тогава ще го направим по моя начин. — Хвана ръката й и надяна пръстена. — Сега мога да те завлека вътре и да оповестя нашия годеж… Или първо можем да поговорим разумно.

— Разумно. — Как така едновременно й се искаше да се смее и да плаче? — Бенет, ти си всичко друго, но не и разумен.