Читать «Принцът плейбой» онлайн - страница 115

— Обичам те… Нека тогава да е неразумно. — Привлече я в прегръдките си и покри устните й със своите. Усещаше как сърцето й се блъска, чуваше как дъхът й трепери, вкусваше и желанието, и страха й. — Няма да те пусна да си отидеш, Хана, нито сега, нито утре, нито никога. Ще трябва вместо капитан да станеш принцеса. Повярвай ми, това може да бъде не по-малко изтощително.

Магия ли бе това, или мечтите се сбъдваха? Главата й още се въртеше, а тя се опитваше да се върне към здравия смисъл.

— Ти знаеш, че аз не съм жената, на която държеше. Моля те, Бенет, чуй ме.

— Ти за глупак ли ме мислиш? — попита той толкова тихо, че я заблуди, че е спокоен.

— Разбира се, че не. Имах предвид само…

— Замълчи. — Бенет улови лицето й в ръце и по очите му Хана разбра, че бе всичко друго, но не и спокоен. — Мислех, че жената, в която отначало се бях влюбил, е илюзия. — Усмири я, като докосна устни до двете й бузи. — Не бях прав, защото тя е тук, пред мен. Имаше една друга жена, която караше устата ми да пресъхва всеки път, когато я погледнех. — Сега целувките му бяха по-нетърпеливи, по-собственически. — Тя също е тук. Не всеки мъж може да обича две жени и да ги има и двете. А аз ще те имам, Хана.

— Ти вече ме имаш. — Бе почти готова да повярва, че това можеше да бъде реално, да бъде истинско и трайно. — Ала дори ти не можеш да ми заповядаш да се омъжа за теб.

Той вдигна вежди, арогантно и самонадеяно.

— Недей да бъдеш толкова сигурна. Ти веднъж ми каза, че ме искаш. Това лъжа ли беше?

— Не. — Тя опря ръце на гърдите му да запази равновесие. Прекосяваше една граница в живота си, граница, която не позволяваше измами. Бенет й предлагаше възможността да бъде самата себе си, да обича открито и честно. — Не, не беше лъжа.

— Питам те сега дали ме обичаш.

Хана не можеше да говори. Някъде навътре в двореца часовникът започна да бие. Полунощ. Тя броеше ударите и чакаше илюзията да изчезне. После се възцари тишина и Хана все още бе в прегръдките му. Погледна надолу и видя как пръстенът блести на пръста й. Обещание. За цял живот.

— Обичам те и нищо никога не е било по-вярно.

— Сподели моя дом. — Той хвана ръката й с пръстена и притисна устни към дланта й.

— Да.

— И семейството ми.

Тя вплете пръсти в неговите.

— Да.

— И моите задължения.

— От този момент.

Обви ръце около него. Вдигна лице за целувката му. Долу, докъдето й стигаше погледът, Кордина се простираше пред тях и се подготвяше за сън.

info

Информация за текста

Nora Roberts

The Playboy Prince, 1987

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009

Редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Нора Робъртс. Принцът плейбой

Издателство „Коломбина прес“, София

Редактор: Людмила Харманджиева

Художествено оформление: Кръстьо Кръстев

ISBN 954-706-111-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11186]

Последна редакция: 2009-04-16 16:48:55