Читать «Принцът плейбой» онлайн - страница 112

Ив вдигна вежди. Реши да не й казва, че през цялата първа нощ Бенет не бе мръднал от леглото й. Бе достатъчно романтична, за да иска да ги остави сами да се открият.

— Като говорим за бъркотия, трябва да видиш източното крило. Хана… — Въздъхна дълбоко и я хвана за двете рамене. — Ще те притесня. Знам, че е било задача, ала каквито и причини да са те довели при нас, ти ни донесе мир. Няма нищо, което мога да кажа или направя, за да ти се отплатя за това. Моето дете… — Поусмихна се. — Мариса и това тук са в безопасност. Знам какво беше решил да направи Дебок.

— Вече всичко свърши, Ив.

— Да. — Ив сериозно я целуна по двете бузи. — Дължа ти живота си и живота на всички, които обичам. Ако има нещо, което мога да направя, каквото и да е, само трябва да ми кажеш. И говоря като твоя приятелка и като съпруга на престолонаследника на Кордина.

— Нека го оставим зад гърба си и да вървим напред. Ив, аз никога не съм можела да създавам и да задържам приятелства. Бих искала да мисля, че това се е променило.

Ив се вгледа в жената, която едва бе започнала да опознава.

— Аз имам две сестри, една рождена и друга, която получих от Александър. — Протегна й ръка. — Бих искала да имам три.

— Ваше Височество. — На вратата се появи една от младите прислужнички. — Моля за извинение, но мадам Фрисут е тук.

— Прекрасно. — Ив хвана Хана под ръка. — Подготви се за преображение.

Наистина бе преображение, мислеше Хана, докато се разглеждаше в огледалото. Косата й, накъдрена диво като на циганка, бе хваната с два лъскави гребена. Роклята блестеше и се спускаше от шията до глезените. Бе си сложила умело грим, така че синините по раменете и лицето й бяха скрити.

Всичко, което й трябваше, бяха стъклени пантофки, помисли тя и се засмя. Още илюзия. Ала ако това щеше да бъде последната й нощ с Бенет, щеше да я приеме. Нямаше да има никакви съжаления, когато часовникът удареше дванадесет.

В балната зала вече свиреше музика. Хана влезе безшумно, какъвто й бе навикът, и огледа целия този блясък. Огледалата бяха излъскани, за да отразяват великолепието от рокли и скъпоценности. Свещниците светеха като звезди. Всичко бе в блестящо сребърно и ледено синьо, със спускащи се гирлянди и лъскави топки. Върху десетметрово дърво имаше хиляда кристални ангела, които улавяха светлината.

Той се оглеждаше за нея. Чакаше я. Когато я видя, просто остана без дъх. Двамата, с които говореше, млъкнаха и вдигнаха вежди, когато Бенет се отдалечи, без да каже дума.

Хвана я за двете ръце, докато тя правеше реверанс.

— Боже мой, Хана. — За пръв път през живота езикът му се бе вързал. — Ти си изключителна.

Това е дело на Ив. Той бе в бяла униформа, с емблемата на ранга му и с меч от едната страна. Колкото и пъти да си го спомнеше, а тя знаеше, че ще са много, никога нямаше да забрави как изглежда точно в момента.