Читать «Принцът плейбой» онлайн - страница 111

Тогава тя започна да се тресе. Всичките години тренировка изчезнаха, докато лежеше и трепереше под мъртвия мъж. Бе се подготвила за собствената си смърт. Това бе дълг. Ала бе видяла куршума да се забива в дървото на сантиметър от лицето на Бенет.

Дори когато той дойде при нея, избута каквото бе останало от Дебок и я прегърна, треперенето не преминаваше.

— Всичко свърши, Хана. — Той я люлееше, целуваше я по косите. — Свърши. — Вместо удовлетворението, дори ликуването, което бе очаквал, изпитваше само облекчение. Тя бе жива и здрава. И той щеше да се погрижи да си остане такава.

— Можеше да те убият. По дяволите, Бенет, трябваше да си у дома.

— Да. — Той вдигна поглед, когато в стаята нахлу Рийв. — Скоро и двамата ще сме там.

По бузите й се стичаха сълзи. Хана ги изтри и с мъка се изправи. Застана срещу Рийв, но трябваше няколко пъти да поеме въздух.

— Готова съм да дам отчет.

— По дяволите отчета. — Бенет я грабна в прегръдките си. — Ще я заведа у дома.

ЕПИЛОГ

Бе спала цяло денонощие. Чак след двадесет и четири часа Хана разбра, че доктор Франко, личният лекар на Бисетови, й бе дал приспивателно.

Събуди се отпочинала и сърдита. И, колкото и да не й се искаше да си признае, всичко я болеше.

Докторът се суети още един цял ден около нея, като мърмореше с внимателния си, но неумолим тон за синините и ожулванията й. Тъй като заповедите да бъде държана в леглото бяха дошли от Негово кралско височество, нито лекарят, нито пациентката имаха друг избор, освен да се подчиняват.

Тя се оплакваше. Макар често да имаше посетители, се побъркваше от бездействие. Рийв донесе новината от управлението на МОС, новина, която би трябвало да я зарадва. Организацията на Дебок бе разбита. Хана бе получила своето повишение.

Тя се мусеше в леглото и мечтаеше да избяга.

Ив бе тази, която най-после й помогна да го стори вечерта, когато бе Коледният бал.

— Будна си. Чудесно.

— Разбира се, че съм будна. — Хана се размърда, схваната след два дни в леглото. От това, че ребрата още я боляха при докосване, й ставаше само по-нервно. — Полудявам.

— Сигурна съм. — Ив се усмихна и седна на ръба на леглото. — И няма да те притеснявам, като отново ти приказвам колко сме ти благодарни всички ние за всичко, което си направила. Само ще ти дам последните нареждания на доктор Франко.

— Ох, спести ми ги.

— Които са да станеш, да се облечеш и да танцуваш до зори.

— Какво? — Хана скочи и съвсем леко трепна от болката. — Мога да стана? Сериозно ли говориш?

— Абсолютно. Ето. — Стана и вдигна халата на Хана. — Облечи това. Фризьорката ми ще дойде всеки момент и първо тя ще направи върху теб своята магия.

— Магия — въздъхна Хана и вдигна ръка към косата си.

— В момента по-скоро чудо. Ив, колкото и да ми се иска да стана и да тръгна, не мисля, че балът е най-добрата идея.

— Прекрасна идея. — Ив й помогна да си облече халата и се наведе да помирише букета гардении на нощното шкафче. — От Бенет ли са?

— Да. — Хана си позволи да докосне восъчнобелите цветчета с върховете на пръстите си. — Донесе ги тази сутрин. Не съм го виждала много. — Отърси се от настроението и завърза колана си. — Знам колко сте заети всички с тези пресконференции и публични изявления, за да се разчисти цялата тази бъркотия.