Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 69

Настаниха ги на една от централните маси с лице към входа. Навярно Майкъл Наш беше чест и ценен гост в „Ла Сирк“.

— Какво ще пиете? Вино?

— Бяло вино, благодаря. И чаша вода.

Поръча шардоне и бутилка Пелегрино, после се усмихна.

— След като, както казва един мой приятел, сме се погрижили за всичко необходимо, радвам се да се запозная с теб, Дарси.

През следващия половин час тя усета, че той съзнателно избягва разговора за Ерин. Едва след като тя отпи от виното и си отчупи малко хляб, той каза:

— Задачата е изпълнена. Мисля, че вече започваш да се чувстваш в безопасност.

— Какво означава това? — изгледа го тя.

— Означава, че те наблюдавах. Видях как забързано влезе тук. Цялото ти поведение говореше за силно напрежение. Какво се е случило?

— Нищо. Предпочитам да говорим за Ерин.

— Аз също. Но, Дарси… — той млъкна. — Виж, не мога да престана да правя това, което върша по цял ден. Аз съм психиатър — усмихна се извинително.

Тя усети как нервите й започват да се отпускат.

— Аз съм тази, която трябва да се извини. Напълно си прав. Чувствах се много напрегната, когато дойдох тук — разказа му за Лен Паркър.

Той слушаше внимателно с леко наведена глава.

— Ще съобщиш за него в полицията, нали?

— Да, на ФБР.

— На Винсент Д’Амброзио? Както ти казах по телефона, той беше при мен във вторник. За съжаление, можах да му кажа много малко. Преди няколко седмици се срещнах с Ерин в един бар. Имах натрапчивото чувство, че момиче като нея няма нужда от обяви за запознанства. Предизвиках я и тя ми разказа за предаването, върху което работи нейна позната. Спомена и за теб. Каза, че отговаря на обявите заедно с най-добрата си приятелка.

Дарси кимна, надявайки се очите й да не се напълнят със сълзи.

— Аз обикновено не обяснявам, че причината, заради която пускам обяви, е книгата, която пиша, но споделих с Ерин. Разменихме си взаимно някои случки от опита си с различни хора. Опитах се да запомня всичко, което ми разказа, но макар и случките да бяха много забавни, тя не спомена никакви имена. Във всеки случай нищо не подсказваше, че някой й създава грижи.

— „Случайни срещи от най-лош вид“, обичаше да ги нарича тя.

— Каза ми това — засмя се Наш. — Поканих я на вечеря в близките дни и тя прие. Опитвах се да приключа с ръкописа си, а тя завършваше колие, което беше проектирала. Уговорихме се да й позвъня аз. Когато направих това, не отговори никой. По думите на Винсент Д’Амброзио, било е вече късно.

— Случило се е вечерта, когато е имала среща с някой си Чарлз Норт. Продължавам да мисля, че макар и да не се е появил на уговореното място, смъртта й е свързана с обява за запознанства, на която тя е отговорила.

— Ако мислиш така, защо продължаваш да отговаряш на обявите?

— Защото на всяка цена трябва да открия този мъж.

Той я погледна загрижено, но не каза нищо. Разгледаха менюто и двамата си избраха довърска писия. Докато се хранеха, Наш сякаш нарочно се опитваше да я накара да не мисли за смъртта на Ерин. Разказа й за себе си:

— Баща ми натрупа парите си от пластмаса. Така и изживя живота си. Купиха една доста натруфена къща в Бриджуотър. Той беше почтен и фин мъж и всеки път, когато се чудех за какво са ни на нас тримата тези двадесет и четири стаи, си спомнях колко беше щастлив, когато се фукаше с тях.