Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 68

Седемстайното жилище се намираше в предвоенна сграда. Забеляза как Д’Амброзио повдигна вежди, докато оглеждаше голямото антре, високите тавани, редицата прозорци, които гледаха към западната страна на Сентрал парк, масивната тъмнокафява мебелировка.

— Много хубав апартамент — сподели той.

— Моите родители ми го оставиха, когато се преместиха във Флорида. Аз съм единствено дете и по този начин, когато идват в Ню Йорк, баща ми се чувства удобно. Той мрази хотелите — тя отиде на бара. — Какво ще пиете?

Наля самбука и за двамата, след това спря.

— Само девет и петнадесет е. Имате ли нещо против, ако за минутка се обадя по телефона — пресегна се да вземе чантата си. Докато търсеше номера на Барне, обясни защо им се обажда.

Този път вдигнаха телефона веднага. Нона замръзна на място, когато осъзна, че звукът, който чува, е женски писък. Мъжки глас разсеяно каза „добър вечер“. Напълно смутен, той продължи:

— Който и да е на телефона, моля, затворете. Трябва веднага да се обадя в полицията. Отсъствахме целия ден и току-що отваряме пощата си. Получихме колет, адресиран до жена ми — писъците ставаха все по-силни. Нона даде знак на Винс да вдигне допълнителния телефон на масичката до него. — Нашата дъщеря — продължаваше смутеният глас — преди две години изчезна. Този колет съдържа една от обувките на Клер и една сатенена официална обувка с висок ток. — Той започна да крещи: — Кой е изпратил това? Защо са ги изпратили? Значи ли това, че Клер е мъртва?

Портиерът помогна на Дарси да излезе от таксито. Влезе в „Ла Сирк“ и усети как започва да се отпуска. Едва сега разбра колко я бе изтощила срещата с Лен Паркър. Главата й все още бръмчеше от мисълта, че той се е виждал с Ерин. Защо скри това? Ерин демонстративно си е тръгнала. Естествено, тя никога нямаше да си определи втора среща с него. Дали просто защото той не е искал да му задават въпроси и да признае лъжите за своя произход?

Всеки път, когато майка й и баща й идваха в Ню Йорк, вечеряха в „Ла Сирк“. Това беше чудесен ресторант. Дарси си каза, че трябва да идва по-често тук. Как е възможно двама толкова очарователни души да създадат това приличащо на мишка дете? И как е възможно едно изречение да остане завинаги запечатано в паметта?

Барът беше вляво. Неголямото и уютно пространство не беше чисто и просто помещение, а място, където да изчакаш гост или пък да се освободи маса. Наблизо стоеше млада двойка, която си бъбреше приятелски. В дъното имаше сам мъж. „Най-обикновена външност“. Майкъл Наш не беше благосклонен към себе си. Тъмнорус, с лице, чиято доста остра брадичка го предпазваше да не изглежда обикновено красиво, високо, слабо тяло, тъмносин костюм на тънко райе. Сребристосиня връзка. По погледа му, който излъчваше задоволство, разбра, че я е разпознал, и осъзна, че очите му имаха необикновен цвят, нещо средно между сапфир и среднощно синьо.

— Дарси Скот — беше твърдение, а не въпрос. Даде знак на салонния управител и я хвана за лакътя.