Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 67

Силно се протегна за последен път, седна на бюрото и набра номера в Ланкастър. И този път в къщата на Барне нямаше никой.

Винс пристигна точно в седем. Беше облечен в добре ушит сив костюм на тънки райета и връзка с кафяви и бежови шарки. Очевидно изборът на вратовръзката не е бил дело на жена, реши Нона и си спомни как Мат се суетеше, когато трябваше да избира коя връзка ще отива на костюма и ризата.

Ресторантът беше на Бродуей, на няколко преки от жилището на Нона.

— Да отложим сериозните разговори за десерта — предложи Винс. Докато ядяха салатата, всеки накратко разказа за себе си.

— Ако пишете обява за запознанства, какво бихте казала за себе си? — попита той.

Нона помисли малко.

— Бяла разведена жена, четиридесет и една годишна, продуцент в телевизионна компания.

— Освен това? — той отпи от чашата с уиски.

— Родена и израсла в Манхатън. Мисли, че всеки, който живее някъде другаде, е психически болен.

Винс се засмя. Тя забеляза симпатичните бръчици, които се появиха в крайчетата на очите му.

Нона отпиваше от виното.

— Това бургундско е страхотно — изкоментира тя. — Надявам се, възнамерявате да пиете и вие, когато донесат пържолите.

— Разбира се. А сега довършете, моля, вашата обява.

— Завършила в „Бърнард“. Както виждате, дори си избрах колеж в Манхатън. Прекарах една година в чужбина и обичам да пътувам, стига да не отсъствам повече от три седмици.

— Обявата ви става много скъпа.

— Сега свършвам. Чистница съм, но не обичам прекалено много реда. Нали сте бил в стаята ми. Не съм добра цветарка. Готвя добре, но не обичам префърцунените ястия. И, да, танцувам добре.

— И така, в часовете по танци се запознахте с Ерин Кели и Дарси Скот — допълни Д’Амброзио, а после видя болката, която потъмни очите на Нона. Той побърза да продължи: — Моята обява е малко по-кратка: — Работя за правителството. Разведен, бял, четиридесет и три годишен, агент от ФБР, израсъл в Уолдуик в Ню Джърси, завършил Нюйоркския университет. Танцувам толкова лошо, че настъпвам дори собствените си крака. Обичам да пътувам, стига да не е във Виетнам. Трите години там ми бяха достатъчни. И още, съвсем не маловажно, имам петнадесетгодишен син, Хенк, който е прекрасно дете.

Както бе обещал, пържолите бяха великолепни. Докато пиеха кафето, разговаряха за предаването.

— Ще го монтираме след две седмици — каза тя. — Вас съм ви оставила за накрая, за да могат хората да запомнят отрезвяващото предупреждение за потенциалната опасност, която крият тези обяви. Ще покажете снимките на изчезналите момичета, нали?

— Да. Винаги съществува възможност някой зрител да знае нещо за една от тях.

Когато излязоха от ресторанта, навън беше кучешки студ. От ледения зимен вятър дъхът на Нона секна. Винс я хвана подръка, докато пресичаха улицата, и не свали ръката си през целия път до нейното жилище.

Прие поканата й да се качи за едно питие. Нона с облекчение си спомни, че днес жената, която чистеше апартамента, беше идвала и той щеше да има представителен вид.