Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 71

X

Петък 1 март

Грета Шеридън се колебаеше дали да стане, или да се опита да поспи още час. Стъклата на прозорците дрънчаха от силния мартенски вятър и тя си спомни, че Крис непрекъснато я подканяше да ги смени.

Светлината на утрото се процеждаше през спуснатите завеси. Грета обичаше да спи на студено. Беше й топло под юргана и одеялата, а балдахинът от синьо-бяло моаре създаваше чувство за уют.

Сънуваше Нан. След две седмици, на тринадесети март имаше годишнина от смъртта й. Нан беше навършила деветнадесет години предишния ден. Тази година щеше да празнува тридесет и четвъртия си рожден ден.

Щеше.

Грета припряно отметна завивките, протегна се за пухкавия халат и стана. Обу чехлите си, излезе от стаята и слезе по стълбите на долния етаж. Разбираше защо Крис се тревожи за нея. Къщата беше голяма и всички знаеха, че живее сама.

— Ясно ли ти е колко е лесно за един професионалист да изключи алармената инсталация — беше я предупреждавал той няколко пъти.

Грета обичаше този дом. Всяка стая пазеше толкова много щастливи спомени. По свой начин чувстваше, че ако напусне къщата, трябва да се раздели и с тях. А и, помисли си тя с несъзнателна усмивка, ако Крис скоро се задоми и ме дари с внуци, тук за тях ще бъде чудесно място.

Бяха оставили вестника на задната врата. Докато кафето се вареше, Грета го разтвори. На втората страница имаше кратък материал за онова момиче, което беше убито в Ню Йорк миналата седмица. Имитация на чужд престъпен почерк. Каква ужасяваща мисъл! Как може да съществуват двама толкова зли хора, единият, който бе отнел живота на Нан, и другият — убиецът на Ерин Кели? Щеше ли Ерин Кели да е жива сега, ако не бяха излъчили предаването?

И какво бе онова нещо, което се мъчеше да си спомни, когато настояваше да гледа предаването? „Нан. Нан! — каза си тя. — Тя ми каза нещо, което тогава трябваше да разбера, че е важно.“

Нан й разказваше за всичко — за колежа, за предметите, които изучаваха, за приятелите си, за гаджетата. Нан с нетърпение очакваше летните курсове във Франция. Нан, която обожаваше да танцува. „Мога да танцувам цяла нощ.“ Песента сякаш бе написана специално за нея.

Ерин Кели също бе намерена с една обувка с високо токче. Високо токче? Какво ли се криеше в тези две думи? Грета нетърпеливо обърна на страницата с кръстословицата.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Грегори Лейтън. Беше се запознала с него в клуба преди няколко вечери. Този шестдесет и няколко годишен мъж беше федерален съдия и живееше в Кент, на около шестдесет километра оттук. „Симпатичен вдовец“, й беше прошепнала Присила Клайбърн. Беше наистина симпатичен и довечера я канеше на вечеря. Грета прие поканата и затвори телефона, като осъзна, че очаква с нетърпение вечерта.

Дороти дойде точно в девет.

— Дано не трябва да излизате тази сутрин, госпожо Шеридън. Духа страхотен вятър — носеше пощата, както и обемист пакет подмишница. Остави всичко на масата и се намръщи. — Вижте това странно нещо, няма обратен адрес. Надявам се да не е бомба или нещо такова.