Читать «Обява за запознанства» онлайн
Мери Хигинс Кларк
Annotation
Телевизионната журналистка Нона Робъртс работи върху предаване за обявите за запознанства. За да добие по-ясна представа какви хора разчитат на такива контакти, по нейна молба приятелките й Ерин и Дарси отговарят на някои от по-интересните обяви.
Всичко започва като невинна игра. Но една вечер Ерин изчезва безследно…
Разследването на полицията доказва, че и други безследно изчезнали млади жени през последните две години също са отговаряли на обяви за запознанства…
Мери Хигинс Кларк
І
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
XIII
XIV
XV
XVI
XVII
XVIII
XIX
XX
XXI
XXII
XXIII
info
Мери Хигинс Кларк
Обява за запознанства
На синовете на брат ми Джони — Люк и Крис Хигинс и на внучката му — Лаура, с обич.
„Какво е приятелят? Една душа в две тела.“
І
Стаята беше потънала в мрак. Той седеше на стола, прегърнал коленете си. Онова нещо се повтаряше. Чарли не искаше да остане заключен в скривалището си. Чарли го караше да мисли за Ерин.
— Само още две — шепнеше му Чарли. — И ще престана.
Знаеше, че няма смисъл да се съпротивлява. Нещото ставаше все по-опасно. Чарли ставаше дързък. Искаше да го забележат.
—
Подигравателният смях на Чарли огласяше стаята.
Само Нан да му беше обърнала внимание. Само да го беше поканила на рождения си ден преди петнадесет години… Толкова много я обичаше! Заради нея беше отишъл чак в Дариън с подаръка, който купи от евтин магазин — чифт обувки за танци. Картонената им кутия беше съвсем обикновена и той положи такова старание да я украси, че дори изрисува върху капака й обувките за танци.
Рожденият й ден беше на 12 март, по време на пролетната ваканция. Замина чак до Дариън, за да я изненада с подаръка. Завари къщата й окъпана в светлини. Слуги паркираха колите. Отмина бавно, смутен и объркан, разпозна сред присъстващите студенти от „Браун“.
Все още потръпваше от спомена за това как плака като дете, когато зави, за да се върне обратно. После мисълта за подаръка го накара да промени намерението си. Нан му беше казвала, че всяка сутрин в седем, независимо от времето, тича в горичката близо до тях. На другата сутрин той беше там, чакаше я.
Спомни си изненадата й, когато го видя. Изненада, а не радост. Спря запъхтяна, тънка плетена шапка криеше копринените й руси коси, върху спортния екип беше облякла фланела с надписа на колежа, беше обута в маратонки „Майки“.
Честити й рождения ден, наблюдаваше я как отваря кутията, слушаше лицемерните и благодарности. Прегърна я.
— Нан, толкова много те обичам. Нека видя как ти стоят. Ще ти ги закопчея. Можем да потанцуваме и тук.
— Изчезвай! — тя го блъсна, хвърли кутията и тичешком се отдалечи.
Чарли беше този, който се втурна след нея, сграбчи я, повали я на земята. Ръцете на Чарли стискаха гърлото й, докато нейните престанаха да вършеят из въздуха. Чарли закопча обувките и затанцува с Нан, главата й беше отпусната върху рамото му. Чарли я положи на земята, остави десния й крак, обут в обувката за танци, а левия преобу в маратонката „Найк“.
