Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 70

След това й разказа за развода си:

— Ожених се същата седмица, в която завърших университета. И двамата направихме ужасна грешка. Неприятностите не бяха от финансов характер, но пътят към медицината, особено когато специализираш психоанализа, е много дълъг и труден. Време за нас не оставаше. В края на четвъртата година тя не издържа. Шерил сега живее в Чикаго и има три деца.

Беше ред на Дарси. Много внимателно пропусна да спомене имената на известните си родители и бързо прескочи на времето, когато напусна рекламната агенция, за да започне самостоятелния си бизнес — вътрешна архитектура на прилични цени.

— Казвали са ми, че съм съвременната версия на „Санфорд и Сие“, но дори и да е така, аз много обичам работата си — спомни си стаята, която обзавеждаше за болното шестнадесетгодишно момиче.

Може и да беше забелязал пропуснатите места в нейния разказ, но не каза нищо. Сервираха им салатите точно когато до масата спря един продуцент, приятел на родителите й.

— Дарси! — нежна целувка, прегръдка. Представи се на Майкъл Наш. — Хари Къртис — отново се обърна към Дарси: — С всеки изминал ден ставаш все по-хубава. Чух, че родителите ти са на турне в Австралия. Как минава?

— Току-що са пристигнали.

— Поздрави ги най-сърдечно — последва друга прегръдка и Къртис се отправи към своята маса.

Погледът на Наш не издаваше любопитство. Така правят психоаналитиците, помисли си Дарси. Чакат ти да им кажеш. Тя обаче не направи никакъв опит да обясни познанството си с Къртис.

Вечерята беше много приятна. Наш си призна двете слабости — конете и тениса.

— Те ме задържат в Бриджуотър. — Докато пиеха кафето, той се върна на темата за смъртта на Ерин. — Дарси, аз обикновено не давам съвети на другите, дори безплатни, но настоявам ти да се откажеш от идеята да отговаряш на тези обяви. Агентът от ФБР ми се стори напълно компетентен и според мен той няма да намери покой, докато убиецът на Ерин не си получи заслуженото.

— Той ми каза същото, но с много повече думи — тя успя да се усмихне. — Когато говорих с Ерин за последен път, тя спомена, че се е срещнала със симпатичен мъж, но той не се е обадил втори път. Обзалагам се, че е имала предвид теб.

Изпрати я до вкъщи с такси, помоли шофьора да изчака и я придружи до вратата. Духаше остър вятър и той й направи завет, докато отключваше вратата.

— Мога ли да ти се обадя пак?

— Ще ми бъде много приятно — за миг й се стори, че ще я целуне по бузата, но той просто й стисна ръката и се върна в чакащото такси.

Вятърът буташе вратата и тя се затвори бавно. Тъкмо когато бравата щракна, шум от стъпки я накара да се обърне. През стъклото видя мъжка фигура, бързо изкачваща външните стъпала. Ако се беше забавила един миг, той щеше да е във входа заедно с нея. Когато се вгледа в него, устата й пресъхна от ужас — Лен Паркър удряше и риташе вратата, после се обърна и избяга надолу по улицата.