Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 66

Дарси не изпитваше желание да обсъждат смъртта на Ерин. Нямаше никаква вероятност, дори да се е срещала с него веднъж, отново да излязат заедно.

— Трябва да бързам. А и вие закъснявате за баскетболния мач.

— О, не се притеснявайте. Няма да отида. Останете за вечеря. Тук правят хубави хамбургери. Скъпи са, но са хубави.

— Наистина не мога. Имам друга среща.

Паркър се намръщи.

— Тогава утре вечер. Искам да кажа, знам, че не съм особено привлекателен, а е и известно, че преподавателите не са много богати, но аз наистина искам да ви видя пак.

Дарси си облече палтото.

— Съжалявам, но съм заета. Благодаря ви.

Паркър се изправи и удари с юмрук по бара.

— В такъв случай може да платите за виното. Мислите си, че не ви заслужавам. Аз съм прекалено добър за вас.

Тя с облекчение го видя да излиза от ресторанта. Когато барманът се върна със сметката, й каза:

— Не се занимавайте с този тъпак. Изфука ли ви се, че е преподавател в колеж? Той е от техническия персонал на Нюйоркския университет. Покрай обявите, които пуска, кара на страхотна аванта. Вие леко се отървахте.

— Аз също мисля така — засмя се Дарси. Дойде й нещо наум. Извади от чантата си снимката на Ерин. — А случайно появявал ли се е тук с това момиче?

Барманът, който приличаше на актьор, разгледа внимателно снимката, сетне кимна:

— Да, сигурен съм. Преди около две седмици. Беше много готина. Не можа да го издържи.

В шест часа вечерта беше приятно изненадана от обаждането на Винс Д’Амброзио.

— Очевидно и вие като мен не спазвате работното време — пошегува се той. — Искам да поговорим за вашето предаване. Имате ли време да вечеряте с мен след около час?

Беше свободна.

— Тогава ще запазя маса в един ресторант наблизо, където приготвят добре говежди пържоли — усмихна се и затвори телефона. Ясно бе, че Д’Амброзио обича да си похапва, но се обзалагаше, че нивото му на холестерин е нормално. Усети чувството на безразсъдна радост, че е облякла новото си модерно костюмче. Цветът на боровинки й отиваше, а златистият колан с катарама във формата на стиснати ръце подчертаваше тънката й талия. Изведнъж я обзе чувство на непреодолима тъга. Ерин й беше направила този колан за Коледа.

Като заклати глава, сякаш искаше да обезсили истината за смъртта на Ерин, тя стана и кършейки рамене, обиколи бюрото си. Беше прекарала целия ден в работа върху предаването и усещаше тялото си схванато. В три заедно с Гари Финч, водещия на „Хъдзън“, изгледаха целия материал. Когато свършиха, Финч, известен професионалист, се усмихна и каза:

— Ще стане страхотно предаване.

— Одобрението ви, сър, е повече от похвала.

Нона се протегна, като се чудеше дали пак да се обади на Ема Барне от Ланкастър. Вече беше опитвала три-четири пъти. Трябваше да признае, че идеята на Лиз да поканят Барне да разкаже за изчезналата си дъщеря, която е отговаряла на обяви за запознанства, беше добра. Лиз беше интелигентна и с въображение. Но искаше да я изиграе, обсъждайки с Хамилтън идеята за Барне, помисли си Нона. Иска й се да ме измести от стола. Нека само опита!