Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 65

— Когато си облечена с тях, караш всички около теб да изглеждаме, сякаш си купуваме дрехите от битпазар.

Това не е вярно, помисли си Дарси. Ерин винаги изглеждаше великолепно, дори в университета, когато имаше прекалено малко пари за дрехи.

Реши да си сложи сребърната брошка с лазурит, която Ерин й подари за рождения й ден. „Модерна джунджурийка“ — я бе нарекла Ерин. Брошката имаше форма на петолиние. Нотите бяха от лазурит в същия морскосин цвят на роклята. Тоалетът й се допълваше от сребърни гривни и обици и елегантни велурени боти.

Дарси внимателно се огледа в огледалото. Докато беше в Калифорния, майка и насила я заведе при личния си фризьор. Той промени пътя на косата, подкъси я с няколко сантиметра, след това подсили естествено русите светли кичури на косата й. Трябваше да признае, че резултатът беше положителен. Сви рамене. „Да, изглеждам достатъчно добре, така че Лен Паркър няма да изчезне, когато се появя.“

Паркър беше висок и слаб, но не можеше да се каже, че е непривлекателен. Беше преподавател в колеж, наскоро се беше преместил от Уинчита, Канзас, в Ню Йорк и не познавал много хора тук. На чаша вино й призна, че идеята да пусне обява за запознанство била на негов приятел.

— Тези обяви са наистина скъпи. Не можете да си представите колко! Много по-разумно е да отговаряш на чужди обяви, но съм много доволен, че отговорихте на моята — очите му бяха светлокафяви, големи и изразителни. Не сваляше погледа си от Дарси. — Трябва да ви призная нещо. Вие сте много хубава.

— Благодаря.

Какво беше това, което я смущаваше? Наистина ли беше преподавател, или приличаше на онзи, с когото имаше среща, преди да замине за Калифорния? Беше се представил за голям рекламен агент, а не беше и чувал за агенциите, които му спомена.

Паркър се въртеше върху столчето на бара и леко се клатушкаше. Говореше тихо и заради шума от разговорите на хората около тях Дарси трябваше да се навежда, за да го чува.

— Много хубава — натърти той. — Знаете ли, не всички момичета, с които се срещам, са красиви. Когато четеш писмата, които изпращат, ще си помислиш, че са Мис Свят. А като се появят — Грозното патенце.

Той си поръча още една чаша вино.

— А вие?

— Не, благодаря — тя внимателно подбираше думите си. — Сигурно не всички от тях са изглеждали толкова зле. Обзалагам се, че сте се срещали и с други хубави момичета.

— Но с толкова хубава като вас — нито веднъж — той енергично заклати глава.

Времето минаваше бавно. Дарси изслуша неприятностите на Паркър около намирането на жилище. Цените, ох! Някои момичета си мислят, че непременно трябва да ги заведеш на скъп ресторант. Хайде де! Кой може да си позволи това?

Най-сетне на Дарси й се отдаде възможност да спомене името на Ерин.

— Знам. Моята приятелка и аз сме се срещали с някои странни хора чрез тези обяви. Тя се казва Ерин Кели. Да не би случайно да я познавате?

— Ерин Кели? — Паркър конвулсивно преглъщаше. — Не е ли това момичето, което беше убито миналата седмица? Не, никога не съм се срещал с нея. Тя ваша приятелка ли беше? Боже, колко съжалявам. Отвратителна работа. Успяха ли да заловят убиеца?