Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 48

Свали от закачалката официален тоалет от две части: светлорозово вталено сако с нежни сребристи копчета и меко падаща пола на розови и сребристи шарки.

— Неотдавна Ерин си купи този тоалет за една благотворителна вечеря с танци. Тя танцуваше чудесно. И по това много си приличахме. Нона също обича да танцува. Запознахме се с нея по време на часовете по танци в нашия спортен клуб.

Винс си спомни, че Нона му беше разказала за това.

— От всичко, което чувам, си мисля, че Ерин сигурно би пожелала да бъде облечена в тази дреха.

Не му харесваше, че зениците на Дарси са толкова големи. Искаше му се да се обади на Нона Робъртс. Тя му бе казала, че днес задължително трябва да присъства на снимки. Дарси Скот не биваше да остава сама дълго време.

Дарси осъзна, че е в състояние да чете мислите на Д’Амброзио. Освен това разбра, че няма никакъв смисъл да го успокоява. Най-доброто, което можеше да стори, бе да си тръгне и да остави специалистите по отпечатъци на пръсти и Бог знае по какво друго да си вършат работата.

— Какво ще предприемете, за да откриете мъжа, който се е срещнал с Ерин във вторник вечерта? — попита тя, като се опита да прикрие всякакво чувство в гласа си.

— Открихме Чарлз Норт. Онова, което Ерин ви е казала, се покрива напълно. Имаме късмет, че сте я разпитали за него. Миналия месец е напуснал мястото си в юридическа фирма във Филаделфия и е започнал работа в друга фирма на Парк авеню. Вчера е заминал в командировка в Германия. Чакаме го да се върне в понеделник. Детективи от този участък обикалят кръчмите и баровете в района на Уошингтън скуеър със снимката на Ерин. Търсим да открием някой барман или келнер, който да си спомни да я е виждал във вторник вечерта и евентуално да идентифицира Норт.

Дарси кимна с глава.

— Заминавам за Уелсли. Ще се върна след погребението.

— Кога ще замине Нона Робъртс?

— Във вторник сутринта. Преди това й е невъзможно — Дарси се опита да се усмихне. — Не се тревожете за мен. Ерин има купища приятели. Много от състудентите ни вече ми се обадиха. Те също ще бъдат там. Както и много от нюйоркските ни приятели. Тя дълги години е живяла в Уелсли. Ще отседна при хората, които са й били съседи.

Прибра се вкъщи да си стегне багажа. Позвъниха й от Австралия. Майка й и баща й.

— Миличка, как ни се иска да сме при теб сега. Знаеш, че обичахме Ерин като наша дъщеря.

— Знам. — „Как ни се иска да сме при теб сега.“

Колко пъти беше чувала същите думи през всичките тези години. На рождени дни. На тържествата по случай края на учебната година. Имаше и много случаи, когато бяха заедно. Всяко друго дете би било щастливо да има за родители тази известна двойка. Защо не можеше да приеме техния еснафски манталитет? — Радвам се, че се обадихте. Как вървят представленията?

Това вече беше безопасна територия.

Погребението беше събитие за информационните средства. Фотографи и камери. Съседи и приятели. Любопитни. Винс й бе казал, че скрити камери ще заснемат всеки, който влезе в траурната зала, в църквата и дойде до гроба.