Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 46
Мери Хигинс Кларк
Чарли се намръщи.
Познат почерк означаваше, че си мислят, че някой го имитира. Усети как го обзема гняв, силен, буен гняв. Нямаха никакво право да си мислят, че друг го е направил. Както и Нан нямаше право да не го покани на рождения си ден преди петнадесет години.
През следващите няколко дни щеше отново да иде в тайното си убежище. Усещаше потребност да е там. Да пусне видеото и да танцува степ заедно с Астер. Нямаше да държи Джинджър, Леели или Ан Милър в прегръдките си.
Сърцето му започна учестено да бие. Този път в прегръдките му нямаше да бъде дори Нан. Щеше да бъде Дарси.
Взе снимката на Дарси. Меки кестеняви коси, изящно тяло, големи, пълни с въпроси очи. Колко по-хубаво би било това тяло, вдървено и студено в прегръдките му.
Той отново се намръщи. Гневът пулсираше в слепоочията му и предвещаваше началото на познатото ужасно главоболие. Единствено аз, Чарли, владея живота и смъртта на тези жени. Аз, Чарли, който разчупвам оковите на другата душа и имам пълна власт над нея.
Щеше да вземе Дарси и да изцеди живота от нея, както го бе изцедил и от предишните. И неговият гений щеше да внесе смут у властите, да обърка и озадачи тъпите им глави.
Онези, които бяха написали това, трябваше да видят кутиите за обувки в мазето му. Тогава щяха да разберат. Онези кутии, в които имаше по една официална обувка за танци и една, свалена от краката на всяко от мъртвите момичета. Първата беше с обувките на Нан.
Естествено.
Имаше начин да докаже, че тук не става дума за някакъв познат почерк. Тялото му се затресе в беззвучен и безрадостен смях.
О, да, разбира се. Такъв начин имаше.
VII
Дарси прекара следващата седмица, сякаш бе робот, програмиран да изпълнява определени задачи.
В събота, придружена от Винс Д’Амброзио и полицай от районния участък, отиде в апартамента на Ерин. На телефонния секретар имаше записани три нови обаждания от петък сутринта, когато беше за последен път тук. Дарси пренави касетката. Пръв се беше обаждал управителят от „Бертолини“.
— Госпожице Кели, предадохме вашия чек на мениджъра ви, господин Стратън. Приемете нашата благодарност за добре свършената работа.
— Никога не съм чувала Ерин да говори за Стратън като за свой мениджър — учудено повдигна вежди Дарси.
Второто обаждане беше на някой, който се представяше като номер 2695.
— Ерин, обажда се Милтън. Срещнахме се миналия месец. След това отсъствах от града. Искам пак да те видя. Телефонът ми е 555–3681.
Последен се бе записал Майкъл Наш.
— Беше я търсил и онази вечер — каза Дарси.
Винс записа имената и номерата.
— Ще оставим касетката още няколко дни.
Винс беше казал на Дарси, че полицейските експерти ще се появят всеки момент, за да търсят евентуални доказателства. Беше го помолила да дойдат заедно с него, за да прибере личните документи на Ерин.
