Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 50

Докато пиеха по едно питие преди лягане, той разказа на Грета за Ерин Кели и осъзна защо си бе спомнил историята с войника. През цялото това време Грета имаше чувството, че преди да умре, Нан й е разказала нещо, което бе включило инстинктивната й алармена система. Миналата седмица за втори път бе получила предупреждение и беше безсилна да предотврати трагедията.

— Младата жена, което са намерили, е била с официална вечерна обувка с висок ток, нали? — попита Грета. — Като на Нан? Обувки, с каквито се ходи на танци? В онова писмо пишеше, че ще умре танцуващо момиче.

— Ерин Кели е била дизайнерка на бижута — Крис внимателно подбираше думите си. — От информацията на полицията разбирам, че става дума за имитиране на чужд почерк. Някой е почерпил идея от предаването „Действителни престъпления“. Агент от ФБР иска да разговаря с нас по този въпрос.

Главният инспектор Муър позвъни в събота. Агентът от ФБР Винсент Д’Амброзио би желал да посети Шеридънови в неделя.

Крис се зарадва, когато Д’Амброзио твърдо заяви, че писмото, което е получила Грета, не можело да им помогне по никакъв начин.

— Госпожо Шеридън — каза той, — получаваме много по-прецизни сведения от това и въпреки всичко не сме в състояние да предотвратим никоя трагедия.

Винс помоли Крис да го придружи навън.

— Полицията в Дариън пази досието за убийството на сестра ви — обясни той. — Ще ми направят копие. Бихте ли ме завели на мястото, където е била намерена?

Двамата се отправиха по шосето, което водеше от имението на Шеридънови към гората с пътеката за тичане. За тези петнадесет години дърветата бяха израсли, клоните им бяха станали по-гъсти, но иначе, коментираше Крис, околността си беше същата.

Пасторалната гледка в този богаташки град контрастираше с изоставения нюйоркски кей. Нан Шеридън е била деветнадесетгодишно дете. Студентка. Ерин Кели беше двадесет и осем годишна жена с професия. Нан произхождаше от заможно семейство, Ерин сама си печелеше хляба. Приличаха си единствено по начина, по който бяха намерили смъртта си, и по обувките. И двете бяха удушени. И двете носеха по една официална обувка. Винс попита Крис дали като студентка Нан е ходела на срещи по обяви за запознанства.

Крис се усмихна.

— Повярвайте ми, около Нан се тълпяха толкова много младежи, че не беше нужно да отговаря на обяви, за да си намери приятел. Освен това, когато бяхме студенти, нямаше такива обяви за запознанства.

— Вие също ли учехте в „Браун“?

— Нан учеше там. Аз бях студент в „Уилямс“.

— Предполагам, че всичките й по-близки приятели са били разпитани.

Вървяха по пътеката, която се виеше през гората. Крис спря.

— Намериха я тук — той пъхна ръце в джобовете на якето си от тънък непромокаем плат. — Нан смяташе, че да се ангажираш само с едно момче, е лудост. Обичаше да флиртува. Обичаше да прекарва времето си приятно. Ходеше на почти всички забави и не пропускаше нито един танц.