Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 49

Белокосият монсиньор, който познаваше Ерин от самото й раждане:

— Кой би могъл да забрави гледката как едно малко момиченце води в църквата баща си на инвалидната количка?

Солистът:

— … онова, за което те моля, е никога да не забравяш, че те обичам…

Заравянето на останките:

— Когато изтрием и последната сълза…

Часовете, прекарани с Били. „Радвам се, че не разбираш — помисли си тя, докато държеше ръката му. — Ако все още усеща нещо, надявам се да мисли, че при него е Ерин.“

Във вторник следобед седеше до Нона в самолета за Ню Йорк.

— Не можеш ли да вземеш някой и друг почивен ден, Дарс? — попита Нона. — След онова, което изживя, имаш нужда от почивка.

— Веднага, щом арестуват Чарлз Норт, ще замина за цяла седмица. Двама мои приятели имат апартамент в Сейнт Томас, канят ме на гости.

— Това няма да стане, Дарси — колебливо започна Нона. — Снощи се обади Винс. Разпитали са Чарлз Норт. Във вторник вечерта той е бил на важно съвещание с още двадесет свои колеги от юридическата фирма, в която работа. Онзи, с когото е била Ерин, е използвал неговото име.

След като гледа новините и говори с шефа на полицията Муър, Крис реши да отиде за уикенда в Дариън. Искаше да е там, когато хората от ФБР разговарят с майка му.

Знаеше, че Грета ще бъде на официална вечеря в клуба. Спря да хапне по пътя, пристигна в къщата около десет и реши да гледа филм. Любител на класическите филми, той си пусна „Мостът на Сан Луис Рей“ и после се удиви на избора си. Мисълта, че един определен момент от времето може да обедини съдбите на различни хора, винаги го беше вълнувала. Съдбовно ли беше това? Или случайност? Или пък съществуваше определен вид неизбежност, неумолим план, който свързваше всички тях?

Малко преди полунощ чу шума от вратата на гаража и застана на върха на стълбите към мазето, за да чака Грета, като си мислеше колко хубаво би било да има някой, който да й помага и да живее в къщата. Мисълта, че тя се прибира сама в този голям дом късно вечер, го тревожеше.

Грета неизменно отхвърляше всяко подобно предложение. Дороти, домашната й прислужница от тридесет години, напълно я задоволяваше. Дороти и жената, която идваше да почисти веднъж седмично. Ако имаше гости за вечеря, ползваше услугите на превъзходен готвач. И това беше всичко.

Когато тя стигна до стълбите, той извика:

— Здравей, мамо.

Усети как дъхът й секна.

— О, мили Боже, ти ли си, Крис? Изплаши ме. Знаеш колко съм изнервена — погледна нагоре и се опита да се усмихне. — Зарадвах се, като видях колата ти.

На слабата светлина дребното й лице му напомни нежните черти на Нан. Косата й, която блестеше като сребро, беше силно опъната назад. Наметнала беше черно самурено палто. Беше облечена в дълга черна кадифена пола. Догодина Грета щеше да навърши шестдесет години. Красива, елегантна жена, чиято усмивка никога не можеше да прикрие тъгата в очите й. Изведнъж Крис осъзна, че майка му винаги се държеше така, сякаш очаква да чуе нещо важно, да улови някакъв сигнал. Когато беше малък, дядо му му бе разказал една случка от Първата световна война — как един войник изгубил съобщение, с което предупреждавали за предстояща противникова атака. След това войникът винаги обвинявал себе си за ужасните жертви и през целия си живот не спрял да търси изгубения лист под тръби и камъни.