Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 47

— Моето име стои на банковата й сметка и на застрахователната й полица като попечител на баща й. Казвала ми е, че документите са сложени в папка, надписана с неговото име.

Указанията на Ерин бяха прости и ясни. Ако нещо се случеше с нея, както се бяха договорили, Дарси да използва застраховката й, за да плаща разноските по Били. Имаше договор с погребално бюро в Уесли, с който те се задължаваха да поемат уреждането на погребението на баща й, когато настъпи този момент. Всичко в апартамента, всичките си лични бижута и дрехи оставяше на Дарси Скот.

В папката имаше и кратко писмо до Дарси.

„Дарси, пиша го за всеки случай. Знам, че ще изпълниш обещанието си да наглеждаш татко, ако с мен се случи нещо. И ако това някога стане, благодаря ти за чудесното време, което прекарахме заедно, и се радвай на живота и заради мен.“

Дарси съзерцавайте познатия подпис със сухи очи.

— Надявам се да изпълните съвета й — тихо каза Винс.

— Някой ден ще го изпълня — отвърна му Дарси. — Но сега още не. Бихте ли направили по едно копие от материалите в онази папка за обявите за запознанства, която ви дадох.

— Разбира се, но защо ви е? — попита я Винс. — Ние ще проучим всички онези, чиито обяви тя е оградила с кръгче.

— Но вие няма да отидете на срещи с тях. Тя беше отговорила на някои обяви от името и на двете. Очаквам да ми се обадят тези, които вече са излизали с нея.

Когато пристигна екипът от съдебни специалисти, Дарси си тръгна. Прибра се направо вкъщи и започна да звъни по телефона. Директорът на погребалното бюро в Уелсли. Съболезнования, после по същество. Щеше да изпрати погребална кола да прибере тялото на Ерин от моргата. Как да я облекат? Ковчегът отворен ли да бъде?

Дарси си спомни за синините по врата на Ерин. Несъмнено на погребението щяха да дойдат специалисти.

— Затворен ковчег. Дрехите ще донеса аз.

Поклонение в погребалната зала в понеделник. Погребална служба в „Сейнт Пол“ във вторник.

„Сейнт Пол“. Когато гостуваше на Ерин и Били, ходеха заедно на служба в „Сейнт Пол“.

Върна се в апартамента на Ерин. Винс Д’Амброзио беше още там. Придружи я в спалнята и я наблюдаваше, докато отваря вратата на дрешника.

— Ерин имаше добър вкус — несигурно рече Дарси, докато търсеше роклята, която беше избрала. — Обичаше да ми повтаря колко демоде се е почувствала, когато за първи път съм прекрачила прага на стаята в колежа заедно с моите родители. Майка ми ме бе накарала да се облека в костюм от известна модна къща и италиански ботушки. А аз тогава си помислих, че тя изглежда великолепно, облечена в широк памучен панталон, фланелена блуза и чудесно бижу. Още тогава тя сама правеше бижутата си.

Винс беше добър слушател. Някъде, в някое отдалечено кътче на главата си, Дарси му бе благодарна, че я оставя да говори.

— Никой няма да я види, освен мен, и то само за миг. Но ми се иска да знам, че е доволна от онова, което съм избрала за нея… Ерин ме караше да съм по-смела в избора на дрехите си. Аз пък я научих да се доверява на собствените си инстинкти. Тя имаше безупречен вкус.