Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 38

— Говорих с Ерин както обикновено във вторник около пет часа. Осведомих я, че според мен баща й е почти на края. Каза ми, че ще прекара почивните дни в Уелсли — след това добави: — Разбрах, че е изчезнала. Всички ние се молим за нея.

„Няма какво повече да правя тук“ — помисли си Дарси и изведнъж усети непреодолимо желание да си отиде у дома.

Беше шест без петнадесет, когато се прибра. Имаше нужда от горещ душ и горещ пунш.

В шест и десет, загърната в любимия си пухкав халат, Дарси се настани в креслото с димящия пунш до нея и натисна копчето на дистанционното управление на телевизора.

Новините току-що бяха започнали. Криминалният репортер на канал 4 Джон Милър беше застанал в началото на западния кей. Зад него в ограденото от въжета пространство на фона на студените води на Хъдзън се виждаха десетина полицаи. Дарси увеличи звука.

— … тяло на неидентифицирана млада жена беше току-що открито на този изоставен кей на западния изход на Петдесет и шеста улица. Вероятно е била удушена. Жената е слаба, двадесет и няколко годишна със светлокестенява коса. Облечена е с панталон и шарена блуза. Това, което буди недоумение, е, че е обута в различни обувки, левият й крак е в кафява кожена ботинка, а десният — в официална вечерна обувка.

Дарси впери поглед в телевизора. Светлокестенява коса. Двадесет и няколко годишна. Шарена блуза. За Коледа беше подарила на Ерин шарена блуза. Ерин много я хареса.

— По нея има всички цветове на плащеницата на Йосиф — беше й казала. — Страшно ми харесва.

Светлокестенява. Слаба. Плащеницата на Йосиф.

В Библията пише, че палтото на Йосиф е било оцапано с кръв, когато вероломните му братя го показали на баща си като доказателство за смъртта му.

Като насън Дарси успя да намери в чантата си визитката, която агент Д’Амброзио й беше дал.

Винс тъкмо се канеше да си тръгва. Имаше среща с петнадесетгодишния си син Хенк в Медисън Скуеър Гардън. Щяха да хапнат някъде и след това да гледат Рейнджърите. Докато слушаше какво му говори Дарси, осъзна, че е очаквал това обаждане, но не мислеше, че ще бъде толкова скоро.

— Това е лоша новина — каза й той. — Ще позвъня в участъка, където е намерено тялото. Дръжте се. Ще ви се обадя пак.

След като затвори, той позвъни в телевизионната компания „Хъдзън“. Нона все още беше там.

— Веднага отивам при Дарси — каза тя.

— Сигурно ще я извикат да опознае трупа — предупреди я Винс.

Обади се в полицейския участък. Свързаха го с шефа на сектор „Убийства“. Тялото все още не беше преместено от мястото на престъплението. Когато пристигна в моргата, вече бяха изпратили полицейска кола да доведе Дарси. Винс обясни защо проявява интерес към случая.

— Ще ви бъдем благодарни, ако ни помогнете — казаха му колегите. — Но ако това се окаже по-специален случай, предпочитаме да мине през вашия отдел.

Винс се обади на Дарси, каза й за полицейската кола и че Нона е тръгнала към нея. Тя му благодари, но гласът й беше сух и вял.

Крис Шеридън си тръгна от галерията в пет и десет и с широки крачки се отправи към Шестдесет и пета улица и Пето авеню. Изминалата седмица беше много натоварена и изключително успешна и той предчувстваше удоволствието от идващите почивни дни, които щяха изцяло да му принадлежат. Нямаше никакви планове.