Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 39

Жилището му на десетия етаж гледаше към Сентрал парк. „Точно срещу зоокъта“, както обясняваше на приятелите си. Любител на различни стилове, той бе подредил антични масички, лампи и килими редом с дълги и удобни тапицирани канапета с дамаска на хералдични фигури, копирана от средновековни гоблени. Картините му бяха английски пейзажи. Ловните гравюри от деветнадесети век и висящият копринен гоблен „Дървото на живота“ подхождаха много добре на масата и столовете в стил „Чипъндейл“ в трапезарията.

Цялото помещение, привлекателно и уютно, през последните осем години бе изпълвало с надежда очите на не една млада жена.

Крис отиде в спалнята и се преоблече в спортна риза с дълги ръкави и лек памучен панталон. Едно много сухо мартини, реши той. Може би по-късно щеше да излезе, за да хапне някъде спагети. С чаша в ръка пусна новините в шест часа и видя същия репортаж, който гледаше и Дарси.

Съчувствието му към мъртвата млада жена и мисълта за скръбта, която щяха да изпитат близките й, се смениха с ужас. Удушена! Официална вечерна обувка на единия крак!

— О, Боже мой! — извика Крис. Дали този, който е убил момичето, не е същият, който бе изпратил писмото на майка му? В писмото се казваше, че танцуващо момиче, което живее в Манхатън, ще умре във вторник вечерта, точно както бе умряла Нан.

Във вторник следобед, след като майка му се беше обадила, той се свърза с Глен Муър, шефа на полицията в Дариън. Муър бе отишъл да види Грета. Беше взел писмото и я беше успокоил, че навярно е от някой луд. След това се обади и на Крис.

— Крис, дори и да има някаква връзка, как би могъл да предпазиш всички млади жени в Ню Йорк?

Сега Крис отново позвъни в полицията в Дариън и го свързаха с шефа. Муър не беше чул за убийството в Ню Йорк.

— Ще се обадя на ФБР — каза той. — Ако писмото е написано от убиеца, то е веществено доказателство. Но трябва да те предупредя, че ФБР вероятно ще иска да разговаря за смъртта на Нан с теб и майка ти. Съжалявам, Крис. Знам какво може да й причини това.

На входа на ресторант „Чарли“ в Медисън Скуеър Гардън Винс прегърна Хенк.

— Басирам се, че си пораснал от миналата седмица — Хенк беше почти колкото него. — Съвсем скоро ще можеш да си ядеш синята чиния, поставена върху главата ми.

— Какво пък е това „синя чиния“? — слабото лице на Хенк с разпръснати лунички по носа беше същото, което Винс си спомняше от огледалото преди близо тридесет години. Само цветът на сиво-сините очи идваше от гените на майка му.

Келнерът им посочи масата. Когато седнаха, Винс обясни:

— „Синята чиния“ наричаха специалитетът на заведението в евтините ресторанти. За седемдесет и девет цента можеше да получиш парче месо, някой и друг зеленчук, един картоф. Чинията беше разделена с прегради, за да не се смесват сосовете. Дядо ти умираше за това евтино ядене.