Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 40
Мери Хигинс Кларк
Решиха да си поръчат хамбургери с много гарнитури, пържени картофи, различни салати. Винс си взе бира, Хенк — кола. Винс се опитваше да не мисли за Нона Робъртс и Дарси Скот, които отиваха в моргата да разпознаят трупа на убитата жертва. И за двете щеше да е адски мъчително.
Хенк му говореше за отбора по бягане.
— Следващата събота ще се състезаваме на остров Рендол. Ще имаш ли възможност да дойдеш?
— На всяка цена, освен ако…
— Да, разбира се — за разлика от майка си, Хенк приемаше изискванията на професията на Винс. — Върху нов случай ли работиш?
Винс сподели тревогата си от появата на сериен убиец, разказа му за срещата си в кабинета на Нона Робъртс, за предположението си, че намерената на кея убита жена навярно е Ерин Кели.
Хенк слушаше внимателно.
— И си убеден, че трябва да участваш в този случай, нали, татко?
— Не е задължително. Може да се окаже и обикновено убийство, с което да се занимава нюйоркската полиция, но те поискаха помощта на нашия отдел в Куантико и ще им помогна, доколкото мога. — Помоли келнера да донесе сметката. — Време е да тръгваме.
— Татко, ще се видим пак в неделя. Мога да ида на мача и сам. Знам колко ти се иска да се захванеш с този случай.
— Така е, но работата не бива да пречи на срещите ми с теб.
— Виж какво, всички места са продадени. Нека да направим една сделка. Не че искам да спечеля, но ако продам билета за толкова, колкото си платил, парите ще останат за мен. Утре вечер имам среща, а съм фалирал и не мога да искам заем от мама. Винаги ме праща при оня дебелак, за когото се е омъжила. Страшно й се иска да станем приятели.
— Голям хитрец си — усмихна се Винс. — Ще се видим в неделя, приятелче.
В полицейската кола на път за моргата Нона и Дарси се държаха за ръце. Когато пристигнаха, ги заведоха в една стая на първия етаж.
— Ще ви повикат, когато трябва — обясни им полицаят, който ги бе докарал. — Сега сигурно правят снимки.
— А сега седя в нюйоркската морга и чакам да ми покажат умряла жена, която, сигурна съм, е Ерин — каза на висок глас Дарси. Усети ръката на Нона да я стиска по-силно.
Полицаят се върна.
— Агент на ФБР е тръгнал насам. Моли да го изчакате, за да слезете долу заедно.
Винс вървеше между Дарси и Нона и здраво ги държеше под ръка. Спряха пред стъклото, което ги отделяше от неподвижното тяло върху носилката. Когато Винс кимна, служителят отметна покривалото от лицето на жертвата.
Но Дарси вече знаеше. Кичур от светлокестенявата коса се беше изплъзнал изпод покривалото. После видя познатия профил, големите сини очи, които сега бяха затворени, дългите тъмни мигли, вечно усмихнатите устни, толкова неподвижни, толкова спокойни сега.