Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 37

— А аз ще отида в нейния апартамент сега. Тръгвам с вас — Дарси за миг се поколеба. Телефонният секретар мигаше. — Може ли да почакате, докато прослушам обажданията. Опита се да се усмихне и продължи: — Все още се надявам Ерин да се обади.

Имаше две съобщения. И двете бяха свързани с обяви. Едното беше доброжелателно.

„Здравей, Дарси. Отново се опитвам да се свържа с теб. Твоето писмо ме зарадва. Надявам се някой път да се срещнем. Аз съм номер 4358, Дейвид Уелд, 555–4890.“

Другото беше съвсем различно.

„Ей, Дарси, защо си губиш времето да отговаряш на обяви, пък и моето, като се опитвам да се свържа с теб. Звъня вече за четвърти път. Не обичам да ползвам телефонни секретари, но този път ще го направя. Върви по дяволите!“

— Този е доста нетърпелив — заклати глава Винс.

— Докато ме нямаше, изключих телефонния секретар — обясни Дарси. — Предполагам, че ако някой се е опитвал да се свърже с мен в отговор на няколкото писма, които изпратих, преди да замина, вероятно вече се е отказал. Преди около две седмици Ерин започна да отговаря на обяви от мое име. Тези са първите, които се обаждат.

Гюс Боксър се изненада неприятно, когато отвори вратата и видя същата млада жена, която вчера му бе загубила толкова много време. Беше готов категорично да й откаже да я пусне в апартамента на Ерин Кели, но не му се удаде.

— Съобщихме на ФБР за изчезването на Ерин — каза му Дарси. — Агентът, който се занимава със случая, ме помоли да прегледам бюрото й.

ФБР. Гюс усети как нервна тръпка премина по тялото му. Но онова се бе случило толкова отдавна. Нямаше за какво да се тревожи. Напоследък двама души си бяха оставиш адресите, в случай, че някое жилище в блока се освободи. Една хубавица му беше казала, че ще му даде хиляда долара, ако я сложи най-отгоре в списъка. Така че ако на Кели й се бе случило нещо лошо, това за него щеше да означава доста добра сумичка.

— Тревожа се не по-малко от вас за това момиче — завайка се той с пресилено съчувствен тон. — Качете се.

Щом влезе в апартамента, Дарси веднага запали лампите, за да изгони падащия здрач. Вчера стаите имаха весел вид. Днес продължителното отсъствие на Ерин бе оставило своя отпечатък. По первазите на прозорците бяха нападали малко сажди. По дългата работна маса имаше прах. Рамкираните постери, които винаги развеселяваха и оцветяваха стаята, сякаш й се присмиваха.

Женевският Пикасо. Ерин го бе донесла като студентка от едно пътуване в чужбина.

— Обичам го, макар това да не е любимата ми тема — обичаше да казва тя. На картината беше изобразена майка с дете.

На телефонния секретар нямаше записани никакви обаждания. Из бюрото не можа да открие нищо значително. В чекмеджето имаше празна касета за телефонния секретар. Може би Д’Амброзио ще поиска старата касета, тази, на която имаше запис на обажданията. Дарси размени местата им.

Старческият дом. По това време Ерин обикновено се обаждаше там. Дарси намери номера и го набра. Обади се главната сестра на етажа на Били Кели.