Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 36

В шест без четвърт в петък вечерта в уютната сигурност на новото си „БМВ“ Уанда Ливей караше бавно по Западната магистрала. Доволна от чудесния пазар, който бе направила на Пето авеню, тя все още се ядосваше на себе си, че тръгна да се връща в Теритаун толкова късно. Всеки петък ставаха големи задръствания, тъй като тогава много хора потегляха към домовете си извън града. Тя не искаше никога вече да живее в Ню Йорк. Беше прекалено мръсен и прекалено опасен град.

Уанда хвърли поглед към чантичката си — модел на Валентино, която лежеше на седалката до нея. Когато тази сутрин паркира в гаражите на Кини, тя здраво я стисна подмишница и я държа така през целия ден. Не беше толкова глупава да я метне през рамо, та някой да й я дръпне.

Проклет светофар. Слава Богу, още няколко пресечки и щеше да остави зад себе си тази отвратителна част на така наречената магистрала.

Потропване по стъклото накара Уанда да се обърне бързо надясно. Зад прозореца се хилеше брадато лице. По предното стъкло се завъртя някакъв парцал.

Уанда сви ядосано устни. По дяволите. Енергично заклати глава. Не. Не.

Мъжът не й обърна внимание.

Нямам никакво намерение да се бавя заради такива като него, беснееше вътрешно Уанда и натисна копчето, с което се отваряше прозорецът откъм другата седалка.

— Не желая… — започна да крещи тя. Някой захвърли парцала върху стъклото. Бутилката с течността тропна върху капака, една ръка бръкна в колата и тя видя как чантичката й изчезва.

Една полицейска кола се движеше в западна посока по Петдесет и пета улица. Шофьорът изведнъж се изправи на седалката.

— Станало е нещо. — На изхода към магистралата видя, че движението е спряло, хората излизаха от колите си. — Да вървим. — Пусна сирената и светлините, колата се отправи напред, като умело си пробиваше път сред лабиринта от движещи се и паркирали от двете страни коли.

Уанда сочеше към близкия кей и продължаваше гневно и нервно да крещи:

— Чантата ми. Избяга нататък.

— Да тръгваме.

Полицейската кола сви вляво, сетне рязко надясно и се качи на кея. Полицаят до шофьора пусна дългите светлини и освети колибата, която Питей бе напуснал.

— Ще проверя вътре — след това изстреля: — Ей, виж там. Отвъд терминала. Какво е това?

Тялото на Ерин Кели, което блестеше от скреж, а сребристата й обувка сякаш цялата искреше на силната светлина на фаровете, беше намерено за втори път.

Дарси си тръгна от кабинета на Нона заедно с Винс Д’Амброзио. Взеха такси до нейното жилище и тя му даде тефтерчето на Ерин и папката със записките й, свързани със срещите й по обявите за запознанства. Винс ги прегледа внимателно.

— Това тук няма да ни помогне особено много — каза той. — Ще открием кой е подал обявите, които е оградила. Ако имаме късмет, Чарлз Норт трябва да е един от тях.

— Ерин не е от най-уредените хора — отвърна Дарси. — Мога да отида пак у тях и отново да прегледам бюрото й. Възможно е да съм пропуснала нещо.

— Може и да откриете нещо, но не се тревожете. Ако Норт е известен адвокат от Филаделфия, лесно ще го намерим — Винс се изправи. — Веднага ще се заема с това.