Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 35

Може би е някой наркоман. Питей сграбчи празна Винсна бутилка за гърлото. По-добре да не се опитва да влиза тук. Но не дойде никой. След няколко минути чу как колата запали отново. Внимателно надникна навън. Задните светлини изчезваха по пустата Западна магистрала. Може на някой да му се е допикало, помисли си той и посегна към втората бутилка.

Когато Питей отвори очи, беше вече късно следобед. Усещаше главата си празна и пулсираща. Вътрешностите му горяха. Устата му вонеше. Надигна се. Трите празни бутилки не му предлагаха никакво успокоение. В джоба на палтото си откри двадесет цента. „Гладен съм“, простена наум той. Като подаде глава иззад парчето ламарина, която служеше за врата на подслона му, реши, че трябва да е късно следобед. Сенките по кея бяха дълги. Погледът му попадна върху нещо, което очевидно не беше сянка. Питей присви очи, измърмори нещо нецензурно и с мъка се изправи.

С вдървени крака и несигурна походка той се затътри към онова, което лежеше на кея.

Жената беше слаба. Млада. Червеникави къдрици се виеха, около лицето й. Питей веднага разбра, че е мъртва. На врата й имаше колие. Беше облечена с панталон и риза. Краката й бяха обути в различни обувки.

Колието блещукаше на гаснещата светлина. Злато. Истинско злато. Питей нервно навлажни устни. Подготви се вътрешно за шока от докосването на мъртвата плът и заопипва зад главата на жената за закопчалката на красивото колие. Пръстите му трепереха. Подути и несигурни, те не можеха да го откопчеят. Господи, колко студена беше!

Не искаше да разваля колието. Дали пък не можеше да го изхлузи през главата й? Като се опитваше да не гледа нараненото и покрито с вени гърло, той задърпа масивната златна верижка.

След като Питей успя да освободи украшението и го пъхна в джоба си, по лицето на Ерин останаха мръсни отпечатъци от пръсти. Обиците. Те също бяха златни.

В далечината Питей чу воя на полицейска сирена. Скочи като подплашен заек и забрави за обиците. Трябваше да изчезва. Да си прибере нещата и да търси нов подслон. Когато открият тялото, самото му присъствие тук ще бъде достатъчно за полицаите.

Усещането за предстояща опасност го отрезви. С преплитащи се крака се втурна обратно в барачката. Всичко, което притежаваше, можеше да се вмести във войнишкото му одеяло. Възглавницата. Два чифта чорапи, малко бельо. Бархетна риза. Чиния, лъжица и чаша. Кибрит. Цигари. Стари вестници за студените нощи.

След петнадесет минути Питей вече бе потънал в света на бездомните. От просене на Седмо авеню събра четири долара и тридесет и два цента. Купи си вино и геврек. На Петдесет и седма улица имаше младеж, който продаваше крадени бижута. На Питей плати двадесет и пет долара за колието.

— Това е хубаво парче. Опитай да намериш още като него.

В десет часа Питей вече спеше върху една решетка на метрото, от която излизаше топъл, влажен въздух. Един любезен глас каза:

— Хайде, човече. Тази нощ ще бъде страшен студ. Ще те заведем на място, където ще имаш истинско легло и добра храна.