Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 33

Дарси впери поглед в ръцете си.

Винаги щеше да помни как пристигна в Маунт Холиоук в първия ден на учебната година. Ерин вече беше там, куфарите й стояха спретнато подредени един върху друг в ъгъла. Гледаха се изучаващо и веднага се харесаха. Очите на Ерин се разшириха от учудване, когато видя мама и татко, но не загуби самообладание.

— Когато това лято Дарси ми писа за себе си, не разбрах, че Барбара Торн и Робърт Скот са нейни родители — им каза тя. — Мисля, че не съм пропуснала нито един ваш филм — а след това добави: — Не исках да се настанявам, преди да дойдеш, Дарси. Мислех си, че може да имаш предпочитание на кое легло да спиш и кой гардероб да ползваш.

Спомни си какви погледи си размениха мама и татко. Мислеха си какво добро момиче е Ерин. Поканиха я да вечеря с тях.

Ерин беше дошла в колежа сама. Каза им, че баща й е инвалид. Чудеха се защо нито веднъж не спомена майка си. По-късно разказа на Дарси, че когато била на шест години, баща й развил многостранна склероза и трябвало да се движи с инвалидна количка. Майката ги напуснала, когато Ерин била на седем години.

— За такова нещо не сме се пазарили — казала тя. — Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, Ерин.

— Не мога да оставя татко сам. Той има нужда от мен.

С течение на времето Ерин напълно загубила връзка с майка си.

— Последното, което знам за нея, е, че живее на Карибските острови с някакъв мъж, който има увеселително корабче. — Ерин беше дошла в Маунт Холиоук със стипендия. — Както казва татко, когато си неподвижен, имаш много време да помагаш на детето си за домашните. Ако не можеш да му платиш образованието, поне можеш да му помогнеш да получи стипендия.

О, Ерин, къде си? Какво ти се е случило?

Дарси усети, че Д’Амброзио чака отговора на своя въпрос.

— От няколко години баща й е в болнично заведение в Масачузетс — каза тя. — Той вече почти нищо не разбира. Мисля, че аз съм най-близкото й същество, освен него.

Винс забеляза болката в очите на Дарси.

— От професионален опит знам, че един добър приятел може да означава много повече от куп роднини.

Дарси с усилие се усмихна.

— Любимият цитат на Ерин е от Аристотел: „Какво е приятелят? Една душа в две тела.“

Нона се изправи, застана зад стола на Дарси и сложи ръце на раменете й. Погледна Д’Амброзио право в очите.

— Какво можем да направим, за да помогнем на Ерин?

Преди много години Питей Потърс беше строителен работник.

— Това е голяма работа — обичаше да се хвали той на всеки, когото успееше да хване за слушател. — Световният търговски център. Висях на един от ония пилони. Да ти кажа правичката, такъв вятър свистеше, че едва успявах да се задържа. — Засмиваше се, един такъв ликуващ кикот. — Но пък гледката, да знаеш каква гледка е само!

Нощем мисълта отново да се върне там, горе, започваше да измъчва Питей. След две ракии и две бири топлината заливаше стомаха му и плъзваше по цялото му тяло.

— Съшият като баща си си — обичаше да го хока жена му. — Калпав пияч.

Питей никога не й се обиждаше. Разбираше я. Всеки път, когато жена му започваше да кори Тато, той се засмиваше. Тато беше голям чешит. Понякога изчезваше за цели седмици, изтрезняваше в някой приют за бездомни в Бауери и чак тогава се прибираше.