Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 115

Грета Шеридън я попита как е минало пътуването.

— Много по-смела сте от мен, сутринта тръгвате за Масачузетс и се връщате след няколко часа.

— Прекарвам много време в колата.

— Дарси, запознахме се преди пет дни — обърна се към нея Крис. — Бихте ли ми казали какво точно работите? — той се обърна към Грета. — Първия път, когато минах с Дарси през галериите, тя с крайчеца на окото си забеляза писалището „Рьонтген“. После ми каза, че отчасти е в бизнеса.

Дарси се засмя:

— Не знам дали ще ми повярвате, но това е така.

Грета Шеридън беше очарована.

— Това е прекрасно. Ако пожелаете, мога да ви разведа наоколо. Нямате представа какви чудесни мебели хвърлят на боклука или пък продават почти на безценица хората, които живеят наблизо.

В шест и половина Крис се обърна към тях:

— Аз съм майстор готвачът. Надявам се да не сте вегетарианка, Дарси. Приготвил съм пържоли, запечени картофи, салата. Обичам хубавото ядене.

— Не съм вегетарианка. Освен това менюто звучи много привлекателно.

След като той излезе от стаята, Грета Шеридън започна да говори за дъщеря си и за драматизацията на убийството в предаването от телевизионната поредица „Действителни престъпления“.

— Когато получих писмото, в което се казваше, че в памет на Нан в Ню Йорк ще умре танцуващо момиче, мислех, че ще полудея. Няма нищо по-лошо от това, да не си в състояние да предотвратиш трагедия, която знаеш, че ще се случи.

— Освен да чувстваш, че по някакъв начин имаш пръст в нея — прекъсна я Дарси. — Знам, че единственият начин да поправя злото, което сторих на Ерин, като я накарах да отговаря на тези проклети обяви, е да спра нейния убиец да не нарани някой друг. Вие очевидно чувствате същото. Разбирам колко е болезнено за вас да преглеждате писмата и снимките на Нан и съм ви много благодарна.

— Намерих още. Ето ги — Грета посочи купчинката малки албуми, сложени над камината. — Тези бяха на най-горния рафт на библиотеката и не сме ги видели, когато прибирахме другите — тя се протегна и взе най-горния. Дарси придърпа стола си до нея и двете наведоха глави над снимките. — Онази последна година Нан се интересуваше много от фотография — каза Грета. — За Коледа й подарихме „Канон“, така че всички тези снимки са направени между края на декември и началото на март.

Младежки безгрижни години, помисли си Дарси. И тя имаше такива албуми от Маунт Холиоук. Единствената разлика бе, че в Маунт Холиоук учеха само момичета. На тези снимки имаше колкото момчета, толкова и момичета. Започнаха да ги разглеждат една по една.

Крис се появи на вратата.

— Вечерята ще бъде сервирана след пет минути.

— Готвите чудесно — одобрително каза Дарси, докато вземаше последното парче от пържолата.

Заговориха за писмото на Нан за някой си Чарли, който харесвал момичета, които носели обувки с високи токчета.

— Именно това се опитвах да си спомня — каза Грета. — В предаването и във вестниците говореха за официални обувки с високи токчета. Измъчваше ме именно онова писмо на Нан за високите токчета. За съжаление, то не помогна много, нали?