Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 114

Преди да си тръгне, се наведе и го целуна по челото.

— Бог да те благослови, Били.

Усети как почти незабележимо я стисна за ръката. Той знае, че съм тук, помисли си тя.

— Скоро ще дойда пак — обеща му Дарси.

В нейния буик имаше инсталиран радиотелефон. На юг задръстването беше страхотно и в пет часа позвъни в дома на Шеридън в Дариън. Крис вдигна телефона.

— Не очаквах, че ще се забавя толкова — обясни тя. — Не желая поради това да обърквам плановете на майка ви или вашите.

— Нямаме никакви планове — увери я той. — Чакаме ви.

В шест и петнадесет тя влезе в имението на Шеридън. Беше почти тъмно, но красивата къща в стила на късната английска готика беше ярко осветена отвън. Дългата алея завиваше пред главния вход. Дарси паркира малко след извивката.

Очевидно Крис Шеридън я беше видял да идва. Входната врата се отвори и той излезе да я посрещне.

— Все пак дойдохте бързо — каза. — Приятно ми е да ви видя, Дарси.

Беше облечен в платнена риза на оксфордски карета, панталон от едро кадифе и обут с пантофи. Когато й подаде ръка, за да слезе от колата, тя отново обърна внимание на едрите му рамене. Освен това й стана приятно, че не е със сако и връзка. Докато пътуваше насам, си помисли, че ще пристигне точно по времето за вечеря и нейните кадифени панталони и вълнен пуловер нямаше да са най-подходящото облекло.

Вътрешната подредба на къщата представляваше очарователна комбинация между комфорт и изящен вкус. Из преддверието с висок таван бяха разпръснати персийски килимчета. Уотърфордски полилей и същите аплици подчертаваха великолепната резба на извитата стълба. Стените край нея бяха покрити с боя, която силно заинтригува Дарси.

— Както повечето хора, така и майка ми използва всекидневната повече от всички останали помещения — каза й Крис. — Оттук.

Докато прекосяваха хола, Дарси го огледа. Това не убягна от погледа на Крис и той каза:

— Цялата къща е обзаведена с американски антики. Като се започне от ранния колониален стил, та чак до гръцкото Възраждане. Баба ми беше луда по старинните мебели и мисля, че и ние бяхме повлияни от това.

Грета Шеридън седеше на удобно кресло до камината. Около нея бяха разпръснати страниците на „Ню Йорк Таймс“. Неделното му цветно приложение стоеше отворено на кръстословицата, а Грета търсеше нещо в речника. Тя елегантно се изправи.

— Вие сигурно сте Дарси Скот — взе ръката на Дарси. — Толкова съжалявам за вашата приятелка.

Дарси кимна. Колко красива жена, помисли си тя. Много от филмовите звезди, които бяха близки на майка й, можеха да завидят на високите скули, благородническите черти и на елегантното й тяло. Беше облечена със светлосин вълнен панталон, пуловер с качулка в подходящ цвят, носеше диамантени обици и диамантена брошка във формата на подкова.

Родена аристократка, помисли си Дарси.

Крис наля по чашка шери. На малката масичка имаше плато със сирене и кракери. Той разрови горящите дърва в камината.

— Когато слънцето се скрие, усещаш, че е още март.