Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 113

— Познавам няколко, които са членове на Организацията на психоаналитиците и са специалисти по психология и право. Ще се опитам да открия някой от тях до понеделник.

— Хиляди благодарности. Още веднъж извинявай за безпокойството. Отивам до „Паста Лъвърс“ да хапна от онези спагети.

— Ако ни изпревариш, запази маса за трима. Хенк и аз също тръгваме за там — Винс усети, че се държи доста самонадеяно. — Освен ако не си с твои приятели. — „Или приятел“ — помисли си той.

— Ще бъда сама. Ще се радвам да ви видя. Довиждане.

Той чу затварянето на телефона и погледна Хенк.

— Имаш ли нещо против, шефе? — попита. — Или предпочиташе да бъдем само двамата.

Хенк си взе якето, което се беше приземило върху голямото кресло без облегалки.

— Съвсем не. Мое задължение е да проверявам гаджетата ти.

XIX

Неделя 10 март

В неделя Дарси потегли за Масачузетс в седем сутринта. Докато караше по Ийст ривър драйв, тя си мислеше колко често заедно с Ерин беше ходила при Били. Редуваха се зад кормилото, на половината път спираха в „Макдоналдс“ за по чара кафе и всеки път си напомняха, че трябва да си купят термос като онзи, какъвто имаха в колежа.

Последния път, когато говориха на тази тема, Ерин беше избухнала в смях:

— Докато си купим този термос, Били ще бъде отдавна мъртъв и погребан.

А сега Ерин е тази, която е мъртва и погребана.

Дарси караше, без да спира, и в единадесет и половина пристигна в Уелсли. Спря близо до църквата „Сейнт Пол“ и позвъни на вратата на пастора. Свещеникът, който беше изнесъл службата на погребението на Ерин, беше там и я покани да изпие едно кафе с него.

— Предупредила съм и в приюта — каза му тя, — но исках и вие да знаете. Ако Били има нужда от нещо, ако състоянието му започне да се влошава или ако дойде в съзнание и започне да разбира, моля, веднага ми съобщете.

— Той никога вече няма да започне да разбира — тихо й отвърна свещеникът. — Мисля, че Бог е особено милостив към него.

Тя посети обедната служба, ала този път мислеше за хвалебствията по-малко, отколкото преди две седмици. „Кой може да забрави гледката на онова малко момиченце, което водеше в църквата баща си в инвалидна количка?“

Отби се до гробището. Пръстта още не се беше слегнала върху гроба на Ерин. Тъмнокафявата земя беше все така рохкава; зимният скреж отгоре блещукаше на полегатите лъчи на слабото мартенско слънце. Дарси коленичи, свали ръкавицата си и положи ръката си върху гроба.

— Ерин, Ерин.

Оттам отиде в приюта и седя до леглото на Били цял час. Той лежеше със затворени очи, но тя го държеше за ръка и през цялото време му говореше:

— „Бертолини“ харесаха страшно много колието, което Ерин направи. Те искат тя да направи още много неща за тях.

Разказа му и за своята работа.

— Сигурна съм, Били, че ако ни видиш как с Ерин тършуваме за вещи из таваните на хората, ще ни помислиш за откачени. Тя има страхотно око и е откривала някои мебели, които аз съм пропуснала.