Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 117

— Можем да победим всеки, който иска да се състезава с нас, нали, сладурчето ми.

Проведе приятелски разговор с Бет.

— Моето малко момиченце става все по-хубаво с всеки изминал ден. Ще трябва да строя висока ограда около къщата, за да те пазя от всички момчета, които ще започнат да се навъртат около теб.

Докато Сюзън приготвяше вечерята, той нежно я подуши по врата.

— Трябва някой ден да идем да потанцуваме, скъпа. Помниш ли как танцувахме в колежа?

Тези думи като остър нож прерязаха надеждите й, че може да е била смешна, като го е подозирала в нещо по-страшно от изневяра. „Обувки за танци са били намерени при мъртвите тела“.

По-късно в леглото Дъг посегна да я прегърне.

— Сюзън, казвал ли съм ти някога колко много те обичам?

— Много пъти, но единия няма да забравя никога.

Когато след смъртта на Нан Шеридън излъгах заради теб.

В тъмното Дъг се понадигна, подпря се на лакът и се взря в нея.

— И кога беше това? — попита той закачливо.

„Не му позволявай да разбере какво мислиш.“

— В деня, когато се оженихме, разбира се — тя нервно се засмя. — О, Дъг, недей. Моля те, наистина съм много уморена — тя не можеше да търпи допира му. Усети, че се страхува от него.

— Какво ти е, по дяволите, Сюзън? Цялата трепериш.

Прекараха неделята горе-долу по същия начин. В семейно щастие. Ала Сюзън успя да забележи дебнещия поглед на Дъг, бръчките на безпокойство около устата му. „Длъжна ли съм да съобщя за моите подозрения на полицията? И ако призная, че преди петнадесет години съм излъгала заради него, могат ли да ме пратят също в затвора? А ако това се случи, какво ще стане с децата? Ако той подозира, че имам намерение да кажа на полицията, че онази сутрин, когато Нан умря, съм излъгала, как ли ще се опита да ме спре?“

XX

Понеделник 11 март

В понеделник сутринта Винс се обади на Нона.

— Намерих ти аналитик за предаването. Доктор Мартин Вайс. Много симпатичен мъж. Член е на Асоциацията на психиатрите и юристите и знае много. Веднага ми заяви, че с удоволствие ще участва в предаването. Искаш ли да си запишеш номера му?

— Разбира се. — Нона повтори цифрите, а след това добави: — Хенк много ми хареса, Винс. Страхотен е!

— Той се интересува дали искаш да видиш колко е добър на бейзбол, когато започне сезонът.

— Карамелизираните пуканки са от мен.

Нона позвъни на доктор Вайс. Разбраха се да дойде в студиото в четири часа в сряда.

— Записът започва в пет. Ще го излъчим в четвъртък в осем вечерта.

В понеделник Дарси прекара по-голямата част от деня в склада, където подбираше мебели за хотела. В четири следобед отиде в галериите „Шеридън“. Там се провеждаше търг. Видя Крис, който стоеше с гръб към нея, отстрани до първия ред. Промъкна се по коридора към стаята за заседания. На много от снимките имаше дати. Искаше да открие други, правени преди онзи период от време. Може би щеше да попадне на друга снимка на студента, който й се стори, че е виждала някъде.

В шест и половина все още беше там. Влезе Крис. Тя го погледна и се усмихна:

— Наддаването изглеждаше горещо и сериозно. Доволен ли сте?