Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 116

— Все още не — каза Крис.

Крис занесе в кабинета подноса с кафето.

— От теб става чудесен иконом — с нежност се пошегува майка му.

— След като отказа да наемеш постоянна прислужница, аз трябва да се уча да правя това.

Дарси си помисли за голямата къща в Бел Еър, където живееха три прислужнички.

След като изпи кафето, тя се изправи.

— С удоволствие бих останала още, но имам да пътувам час и нещо, докато се прибера, и ако прекалено много се отпусна, ще заспя на кормилото — поколеба се за миг. — Може ли да хвърля един поглед на първия албум?

На предпоследната му страница имаше групова снимка.

— Този, високият, с блузата с емблемата на колежа — каза Дарси. — Този, който е извърнал лице от апарата. Има нещо познато — тя повдигна рамене. — Имам чувството, че съм го срещала някъде.

Грета и Крис Шеридън внимателно разгледаха снимката.

— Мога да различа някои от децата — каза Грета, — но този не. А ти, Крис?

— Не. Но виж, на снимката е и Джанет. Тя е една от най-добрите приятелки на Нан — обясни той на Дарси. — Живее в Уестпорт. — След това се обърна към майка си. — Тя обожава да ти идва на гости. Защо не я поканиш тези дни?

— Прекалено е заета с децата. Аз ще отида при нея.

Докато Дарси се сбогуваше, Грета Шеридън се усмихна и й каза:

— Дарси, внимателно ви изучавах през цялата вечер. Като изключим цвета на косата ви, казвал ли ви е някой, че приличате поразително на Барбара Торн?

— Никой — честно си призна Дарси. Не беше сега моментът да обяви, че Барбара Торн е нейна майка. Усмихна се: — Въпреки това трябва да ви кажа, госпожо Шеридън, че ми е много приятно да чуя това.

Крис я изпрати до колата.

— Не сте ли прекалено уморена да шофирате?

— Не. Ако знаете какви дълги преходи правя, когато излизам на лов за мебели.

— Ние наистина сме от един бизнес.

— Но вие карате по горния път…

— Ще дойдете ли утре в галерията?

— Ще дойда. Лека нощ, Крис.

Грета Шеридън чакаше на вратата.

— Тя е прекрасно момиче, Крис. Прекрасно.

Крис повдигна рамене.

— И аз мисля така. — Той си спомни как Дарси се изчерви, когато й предложи да дойде в събота. — Но не започвай да ни събираш, майко. Имам подозрението, че е заета.

През уикенда Дъг беше всичко онова, каквото всяка жена би пожелала от предан съпруг и баща. Макар и да знаеше, че цялото това старание е преструвка, Сюзън успя да успокои страховете си, че Дъг може да е сериен убиец.

Той отиде заедно с Дони на тренировката му по баскетбол. След това събра децата, които можеха да останат, и поиграха на игрището отвън. Заведе всички в „Бъргър Кинг“ за обяд.

— Няма нищо по-хубаво от здравословната храна — шегуваше се той.

Закусвалнята беше пълна с млади семейства. Липсва ни точно това събиране, помисли си Сюзън. Но беше вече прекалено късно. Тя погледна отсреща към Дони, който почти през цялото време мълчеше.

Когато се прибраха, Дъг поигра с бебето, като му помагаше да строи замък от едра мозайка.

— Нека да сложим Малкия принц вътре — Конър квичеше от удоволствие.

След това заведе Триш на разходка с детското й велосипедче.