Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 105

Усети, че доктор Майкъл Наш я наблюдава с весело изражение.

— Одобрявате ли ме?

— Напълно — тя затърси папката на предаването. — Дарси сигурно ви е казала защо тя и Ерин започнаха да отговарят на обяви.

Наш кимна.

— Ние почти сме сглобили предаването, но ми е нужен психиатър, който да направи обобщение какъв тип хора пускат или отговарят на обяви за запознанства и какви са техните мотиви. Предполагам, ще ви е възможно да дадете и някои съвети, а именно какъв тип поведение трябва да предизвиква предупредителни сигнали. Правилно ли се изразявам?

— Изразявате се много точно. Предполагам, че агентът на ФБР ще наблегне на въпроса за серийния убиец.

— Да — Нона усети как се напряга.

— Госпожо Робъртс, Нона, мога ли да ви наричам така, само да можехте да видите изражението върху лицето си точно сега. Вие и Дарси си приличате. Трябва да престанете да се измъчвате. Вие сте толкова отговорни за смъртта на Ерин Кели, колкото майката, която е извела детето си на разходка и става свидетелка как то бива премазано от някоя неуправляема кола. Някои неща трябва да бъдат приемани като поведение на съдбата. Тъгувайте за своята приятелка. Правете всичко възможно да предупредите останалите за този луд, но не се опитвайте да бъдете Господ.

Нона се помъчи да овладее гласа си, когато му отговори:

— Бих искала да чувам това по пет пъти на ден. Ако аз се чувствам зле, Дарси се чувства пет пъти по-зле от мен. Дано сте й казал същото.

Усмивката на Майкъл Наш се появи и в очите му.

— Моята икономка ми се обади три пъти през тази седмица и всеки път предлагаше ново меню, ако пак поканя Дарси. В неделя тя ще иде в Уелсли при бащата на Ерин, но в събота ще вечеряме заедно.

— Това е добре! А сега да поговорим за нашето предаване. Ще правим запис следващата сряда. Ще го излъчим в четвъртък вечерта.

— Аз обикновено се притеснявам от подобен род дейности. Прекалено много мои колеги се показват по телевизията или свидетелстват на разни дела за убийства. Но в случая бих могъл да ви помогна с нещо. Разчитайте на мен.

— Великолепно — изправиха се едновременно. Нона посочи масите извън стаята й. — Разбрах, че пишете книга за обявите за запознанства. Ако имате нужда от още материал, повечето от тези необвързани хора там разчитат на тази игра.

— Благодаря ви, но и моята документация е прекалено обемиста. Трябва да предам ръкописа си в края на месеца.

Нона гледаше как Наш с дълги и плавни крачки върви към асансьора. Затвори вратата зад себе си и набра номера на Дарси.

Когато се включи телефонният секретар, тя каза:

— Знам, че още не си се прибрала, но трябва да ти кажа нещо. Току-що се запознах с Майкъл Наш. Той е цяло съкровище.

Алармената система на Дъг му сигнализираше. Когато тази сутрин позвъни на Сюзън, за да й каже, че не е искал да я буди късно снощи, след като разбрал, че няма да успее да се прибере, тя беше мила и дружелюбна.

— Колко мило от твоя страна, Дъг. Легнах си рано.

Предупредителната лампичка светна, когато затвори телефона и осъзна, че не го попита дали ще се прибере навреме довечера. Допреди две седмици тя винаги тревожно и мъчително повтаряше едно и също нещо: