Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 103

Дарси внимателно долепи постера до стената. Беше картина от Егре, една от неговите ранни и по-малко известни творби — млада балерина в подскок, с протегнати ръце и изпънати крака. Беше я нарекъл „Обича музиката, обича да танцува“.

Закачи картината на стената, като си спомни за всичките часове по танци, които тя и Ерин бяха взели.

— Защо да тичаме под студения дъжд, когато изразходваме същата енергия на танци? — обичаше да повтаря Ерин. — Има стара приказка, че ако искаш да си създадеш малко радост в живота, трябва да потанцуваш.

Дарси отстъпи назад, за да се увери, че постерът не е закачен накриво. Беше прав. Тогава какво я измъчваше? Обявата за запознанства. Но защо точно в този момент? Сви рамене и затвори кутията с инструменти.

Оттам, без да се отбива никъде, отиде в галериите „Шеридън“. До този момент цялото ровене из снимките се беше оказало безполезно. Беше попаднала на снимка на Джей Стратън, но Винс Д’Амброзио вече бе намерил името му в списъците на студентите. Вчера Крис Шеридън й бе казал, че има по-големи шансове да спечели от тото, отколкото да открие познато лице.

Помисли си, че той сигурно съжалява за решението си да й отстъпи заседателната стая, но не беше права.

— Изглеждате изтощена — беше й казал вчера късно следобед. — Разбрах, че сте тук от осем сутринта.

— Успях да отложа някои ангажименти. Това ми се струва по-важно.

Снощи беше с ПК 3823, Оуен Ларкин, интернист от нюйоркска болница. Беше прекалено зает със собствената си особа.

— Лошото при неженените лекари е, че всички сестри не спират да ги канят на домашно приготвена вечеря. — Бил от Тулса и мразел Ню Йорк. — В мига, в който изтече срокът ми, ще се върна в онази благословена земя. А вие си стойте в тези пренаселени градове.

Тя спомена името на Ерин между другото. С поверителен тон той й каза:

— Аз не я познавам, но един мой приятел от болницата, който отговаря на тези обяви, се е срещал с нея. Само веднъж. Сега стиска палци да не си е правила списък. Последното, от което има нужда, е да го разпитват във връзка с убийство.

— Кога се е запознал с нея?

— В началото на февруари.

— Може и аз да съм се срещала с него.

— Възможно е, но само по това време. Беше се разделил с приятелката си, но се събраха.

— Как се казва?

— Брад Уейлън. Ей, започва да ми прилича на разпит. Нека си говорим за нас двамата.

Брад Уейлън. Още едно име, което Винс Д’Амброзио трябва да провери.

Крис се беше изправил до прозореца на стаята си, когато видя таксито да спира и Дарси да излиза от него. Пъхна ръце в джобовете си. Наблюдаваше как Дарси затвори вратата на таксито и тръгна към сградата. Беше ветровито, тя се сгуши в палтото си и леко се наклони напред, докато прекосяваше тротоара.

Вчера беше много зает. Имаше важни клиенти от Япония, които оглеждаха сребърната посуда от наследството на фон Уолънс, което през следващата седмица щеше да бъде обявено на търг. По-голямата част от следобеда беше прекарал с тях.