Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 104

Домакинката на галерията, госпожа Вейл, беше осигурила за Дарси кафе, лек обяд и чай.

— Бедното момиче, ще си повреди очите, господин Шеридън — тревожеше се госпожа Вейл.

В четири и половина Крис слезе в заседателната стая. Мислеше си колко нетактично беше постъпил, когато заяви, че онова, което върши Дарси, е безнадеждно. Не искаше да каже това. Просто му се струваше, че шансовете на Дарси да се е срещала с някой, който е познавал Нан, и да го познае на снимки отпреди петнадесет години са най-малкото много слаби.

Вчера го беше попитала дали Нан е имала приятел на име Чарлз Норт.

Той не знаеше. Когато Винс Д’Амброзио беше в Дариън, беше задал на него и майка му същия въпрос.

Крис усети, че му се ще да слезе долу и да разговаря с Дарси. Чудеше се дали тя отново няма да си помисли, че той иска бързо да се отърве от нея.

Телефонът иззвъня. Той изчака да се обади секретарката. Миг след това тя му позвъни по уредбата.

— Майка ти е на телефона, Крис.

Грета започна направо:

— Спомняш си, че ни питаха за някой си Чарлз. След като трябваше да свалим всички тези снимки, реших да прегледам и останалите неща на Нан. Няма смисъл да оставям тази работа на теб след време. Препрочетох писмата й. Има едно от септември преди… преди да я изгубим. Току-що е започнала есенния семестър. Разказва как е танцувала с някой си Чарли, който й се подигравал, че носи ниски обувки.

— Сега ще ти прочета как точно го е написала: „Можеш ли да си представиш, че момче на моята възраст смята, че момичетата трябва да носят обувки с високи токчета?“

— Свърших прегледите в три часа и реших, че ще бъде много по-лесно да дойда тук да си поговорим, вместо да обсъждаме това по телефона. — Майкъл Наш леко се размърда, като се опитваше да си намери удобна поза на двойното канапе в стаята на Нона. През цялото време си мислеше защо такава очевидно умна и открита личност като Нона Робъртс трябва да подлага посетителите си на мъченията на тази мебел.

— Съжалявам, докторе — Нона премести папките от един удобен стол до бюрото си. — Заповядайте тук.

Наш веднага се премести.

— Трябва наистина да се отърва от тази вещ — заоправдава се Нона. — Просто никога не стигам дотам. Винаги има нещо по-интересно от купуването на ново канапе — усмихна се виновно. — Но, за Бога, не казвайте това на Дарси.

Той й се усмихна в отговор.

— Моята професия ме задължава да пазя тайни. С какво мога да ви бъда полезен?

Наистина е много симпатичен мъж, помисли си Нона. На около четиридесет години. Зрялост, която вероятно идва от това, че е психиатър. Дарси й беше разказала за къщата му в Ню Джърси. Не се жени за пари, обичаше да казва старата леля на Нона, но еднакво лесно е да обичаш богат и беден мъж. Не, и Господ знае, че на Дарси не й е нужно да се омъжва за пари. Нейните роднини правят милиони още преди тя да се е родила. Но Нона винаги бе усещала, че Дарси е самотна, като изгубено малко момиченце. Без Ерин щеше да се чувства още по-самотна. Щеше да е чудесно, ако срещнеше подходящия мъж точно сега.