Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 106

— Дъг, тези хора трябва да разберат, че имаш семейство. Не е честно да очакват нощ след нощ да седиш на заседания.

Изглеждаше много щастлива, когато вечеряха заедно в Ню Йорк. Дали да не й се обади пак и да й предложи да се срещнат след работа.

Или може би е по-добре да се прибере рано, да си поиграе с децата. Миналата събота и неделя бяха отишли при дядо си.

Ами ако Сюзън се ядоса, истински се ядоса, особено сега, когато пишат толкова много за убийствата, свързани с обявите за запознанства? След целия този интерес към Нан…!

Работната стая на Дъг се намираше на четиридесет и четвъртия етаж на Световния търговски център. Беше вперил невиждащ поглед надолу, към Статуята на свободата.

Беше време да влезе в ролята на предан съпруг и баща.

И още нещо. Най-добре да престане за известно време да използва апартамента. Дрехите. Рисунките. Обявите. Ако другата седмица му се отдаде случай, ще ги пренесе във виличката.

Може би ще е добре да остави и голямата кола там.

Възможно ли беше? Дарси започна да мига и взе увеличителната лупа. Тази неголяма снимка на Нан Шеридън и приятелите й на брега на морето. Техникът в дъното. Прилича ли й на някого, или си въобразява?

Тя не чу Крис Шеридън да влиза. Тихият му поздрав и „Не искам да ви прекъсвам, Дарси“ я стреснаха.

Крис бързо започна да се извинява.

— Почуках, но не ме чухте. Ужасно съжалявам.

Дарси разтърка очи.

— Не би трябвало да чукате. Вие сте си у дома. Мисля, че е време да тръгвам.

Той видя увеличителната лупа в ръката й.

— Попаднахте ли на нещо?

— Не съм съвсем сигурна. Просто този там… — тя посочи фигурата зад тълпата момичета — … прилича малко на едни, когото познавам. Помните ли къде е правена тази снимка?

Крис внимателно разгледа снимката.

— На остров Бел. Това е на няколко мили от Дариън. Една от най-добрите приятелки на Нан има вила там.

— Може ли да я взема?

— Разбира се. — Крис загрижено наблюдаваше как Дарси прибра снимката в чантата си и започна старателно да подрежда вече прегледаните. Движенията й бяха бавни, почти механични, имаше вид на страшно уморена.

— Дарси, имате ли среща довечера?

Тя кимна.

— Вечеря или само аперитив?

— Опитвам се да мина само с чаша вино. Мисля, че за това време мога да разбера дали са се срещали с Ерин, или се опитват да отрекат, че са чували за нея.

— Но нали не си тръгвате с техните коли и не ходите в жилищата им?

— О, Господи, не, разбира се.

— Това е добре. Нямате вид на човек, който има достатъчно сила да се бори, ако някой се нахвърли върху вас — Крис колебливо млъкна. — Повярвайте ми, не дойдох да ви задавам въпроси, които не са моя работа. Просто исках да ви кажа, че майка ми е попаднала на писмо от Нан, писано шест месеца, преди да умре. В него тя разказва за някакъв Чарли, според който момичетата трябвало да носят обувки с високи токчета.

Дарси го погледна.

— Казахте ли на Винс Д’Амброзио?