Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 102

Кутиите за обувки. Имаше още пет. Мари и Шийла, и Лесли, и Анет, и Тина. Изведнъж разбра, че иска да разпрати всичките наведнъж. Да приключи с това. А после ще остане само една.

Другата седмица тук ще бъде само кутията на Дарси. Може би никога нямаше да я изпрати.

Освободи дръжката на фризера, повдигна капака и се взря в празното пространство. В очакване на нова ледена девица, помисли си той. Тази щеше да остане завинаги негова.

XVI

Четвъртък 7 март

— Познавахте ли добре Нан Шеридън? — грубо и отсечено зададе въпроса Винс. Той и следовател от участъка в Мидтаун се редуваха да разпитват Джей Стратън.

Стратън продължаваше да е спокоен.

— По мое време тя беше студентка в „Браун“.

— Прекъснали сте следването си в „Браун“ и сте се записали отново в годината, когато тя е била второкурсничка.

— Точно така. Не бях кой знае какъв студент през първата година. Чичо ми, който ми беше настойник, реши, че няма да ми навреди, ако малко възмъжея. Прекарах две години в Корпуса на мира.

— Питам ви още веднъж: колко добре познавахте Нан Шеридън?

Наистина я познавах добре, помисли си Стратън. Хубавата Нан. Когато танцуваше с нея, имаше чувството, че държи в прегръдките си измамлива надежда.

Д’Амброзио присви очи. Беше забелязал нещо в изражението на Стратън.

— Не отговорихте на въпроса ми.

Стратън повдигна рамене.

— Нямам отговор. Естествено, че си я спомням. Бях там, когато всички студенти не спираха да говорят за тази трагедия.

— Бяхте ли поканен на тържеството по случай рождения й ден?

— Не бях. Нан Шеридън и аз посещавахме само някои лекции заедно. Това е, което мога да ви кажа.

— Да поговорим за Ерин Кели. Защо бързахте толкова много да съобщите на застрахователната компания за изчезналите диаманти?

— Както госпожица Скот може да потвърди, когато за първи път говорих с нея, бях силно раздразнен. Аз наистина не познавах Ерин добре. Познавах нейната работа. Когато не предаде колието на „Бертолини“ в деня, за който се бяха уговорили, реших, че не е акуратна. В мига, когато срещнах Дарси Скот, разбрах какъв глупак съм бил. Нейната ужасна тревога ми отвори очите.

— Често ли подменяте скъпоценни камъни?

— Разбира се, че не.

Винс смени подхода.

— Не сте бил близък с Нан Шеридън и все пак не познавате ли някой, който е бил влюбен в нея? Освен вас, разбира се — нарочно добави той.

XVII

Петък 8 март

В петък следобед Дарси отиде в апартамента в западната част на града, където обзавеждаше стаята за Лиза, момичето, което трябваше да изпишат от болница. Носеше своите саксии за перваза на прозореца, няколко шарени възглавнички и пъстроцветно порцеланово сервизче, което бе купила на старо. Както и любимия постер на Ерин.

Големите вещи бяха вече докарани: леглото с месингова рамка, скринът, нощното шкафче, люлеещият се стол. Килимът с индианската шарка, който стоеше в холчето на Ерин, изглеждаше чудесно. Тапетите на розови райета създаваха усещане за движение. Почти като въртележка, помисли си Дарси. Надиплените и кокетно събрани пердета и покривката на леглото бяха на същите розови ивици като тапетите. Колосаните бели памучни бордюри на покривката отразяваха ярката белота на тавана и первазите.