Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 101

Нан Шеридън. Ерин Кели.

— О, Господи — изстена Сюзън. С ръце, свити в юмрук, се бе вторачила в екрана.

Показаха снимките на Клер Барне, Ерин Кели, Джанин Уетцъл и Нан Шеридън.

Говорителят продължи:

— Жестоката следа вероятно води началото си от онова студено мартенско утро преди петнадесет години, когато Нан Шеридън беше намерена удушена на пътеката за бягане близо, до дома й.

Сюзън усети как гърлото й се сви. Преди петнадесет години тя беше излъгала, когато разпитваха Дъг във връзка с убийството на Нан. Щяха ли тези млади жени да са още живи, ако беше казала истината? През нощта преди почти две седмици, когато съобщиха за смъртта на Ерин Кели, Дъг беше сънувал кошмари. В съня си беше викал името на Ерин.

— … ФБР в сътрудничество с Полицейското управление на Ню Йорк се опитва да открие откъде са купени вечерните обувки. Започнало е ново разследване по делото за убийството на Нан Шеридън.

Ами ако отново разпитат Дъг? Ако разпитат и мен, помисли си Сюзън. Трябваше ли да каже на полицията, че е излъгала преди петнадесет години?

Дони. Бет. Триш. Конър. Какво щеше да стане с тях, ако израснеха като деца на сериен убиец?

Интервюираха шефа на нюйоркската полиция:

— Убедени сме, че си имаме работа с особено опасен сериен убиец.

Особено опасен.

— Какво трябва, да направя? — прошепна в себе си Сюзън. Думите на баща й звъняха в ушите й: „В него има нещо опасно.“

Когато преди две години тя го обвини за връзката му с момичето, което помагаше в домакинството, лицето му се изкриви от гняв. Страхът, който беше изпитала тогава, я обзе отново. След като новините свършиха, тя най-после осъзна факта, който през цялото време беше отпъждала от себе си.

„Мислех, че ще ме убие онази нощ.“

Ще танцуваме ли? Ще танцуваме ли? Ще танцуваме ли? Ще летим ли върху белия облак на музиката?… Ще бъдем ли все още заедно, прегърнати, ще танцуваме ли? Ще танцуваме ли? Ще танцуваме ли?

Чарли шумно се засмя на фона на пълното тържество на музиката. Въртеше се в синхрон със стъпките на Юл Бринър, тропаше с крака, завърташе въображаемата Дарси в прегръдките си. Другата седмица ще танцуват това парче! След това Астер! Какво блаженство! Какво блаженство! Оставаха още само седем дни до петнадесетата годишнина от смъртта на Нан!

Ще танцуваме ли? Ще танцуваме ли? Ще танцуваме ли?

Музиката спря. Взе дистанционното управление и спря видеото. Да можеше само да изкара нощта. Но това щеше да е глупаво. Да продължава нататък.

Стъпалата към мазето скърцаха и той се намръщи. Трябваше да се поправят. Анет се бе опитала да избяга надолу по тези стълби. Звукът от неистовото тракане на токчетата по голото дърво го опияняваше. Ако Дарси се опиташе да му избяга по същия начин, не искаше шумът от скърцането да се смесва със звука от безсмисления бяг на токчетата.

Дарси. Колко му беше трудно да седи на масата срещу нея. Искаше му се да й каже „ела с мен“ и да я доведе тук. Както Фантома на операта канеше своята любима в пъкъла.