Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 66

— Александър има силна алергия към чесън — казах.

— Май и Джагър, и Луна имат — отбеляза Беки. — Или е това, или Александър и Тревър здравата са ги подредили.

— Казах на Тревър, че чесънът е афродизиак, — гордо прошепнах, когато стигнах до Александър.

— Явно това е казал и на приятелите си — каза меко, усмихвайки се. — Целият футболен отбор го е взел.

Александър се обърна към Джагър и Луна.

— Време е да се върнете в Румъния. За доброто на всички.

— Да, ходете сив Румъния, откачалки — каза Тревър, свивайки дланите си в юмруци.

Увих ръката си около кръста на Александър и го придърпах към мен.

После се обърнах към Тревър.

— Предполагам, че сега отново си училищният побойник — похвалих го.

Тогава едно куче залая, разсейвайки всички. Всички се обърнахме.

— Какво става тук? — старият Джим, пазачът, извика, държейки фенерче, насочено към нас.

Духове и гоблини запрескачаха оградата. Върколаци и вещици се прикриха зад надгробните камъни. Футболните сноби изчезнаха зад навеса. Беки и Мат се затичаха по гробищната пътека.

— Какви са всички тези кутии? — караше се стария Джим. — Ще се обадя на полицията!

Александър, Тревър и аз се обърнахме към ковчега, но там бе останал само блещукащия свещник.

Джагър и Луна бяха изчезнали.

Глава 19. Вампирсвил.

Обратно в стаята на Александър на тавана, след седмици приключения и с двамата вампири зад гърба ни, ние най-сетне имахме шанса да си отдъхнем и да останем насаме.

Имах доста време да се гримирам за специалното „Действие с устни“. Целувахме се и се гушкахме в удобното му кресло, докато вече не си помислих, че сърцето ще изхвръкне от гърдите ми. Той закачливо хапеше врата му у аз се почудих дали не бе трудно да устои на смъртната пред себе си.

— Когато си готов — винаги! — предложих му аз. — Гробището е само на няколко мили оттук.

— Обичам те каквато си — каза той и отметна няколко кичура от косата ми от лицето ми. — Знаеш това.

— Но може би ще ме харесваш повече — подразних го аз.

Той започна да ме гъделичка и аз силно се разсмях. Наведох се назад и по погрешка изритах нещо твърдо на стената.

Беше дръжката на вратата за тайната му стая.

Веднага се върнах в реалността.

— Само за минута? — помолих го аз.

Александър се поколеба.

— След всичко, което съм преживяла. След всичко, което сме преживели НИЕ. Ще означава всичко за мен — добавих.

Той застина. Тъмните му очи не можеха да скрият вътрешният спор, който водеше с тъмните мисли, опитващи се да надделеят над душата му в момента. После той стана от стола и ми подаде ръка.

Вълнението нарасна в мен, сякаш бях Верука Солт, готвеща се да влезе в Шоколадената Фабрика на Уили Уонка.

Той извади скелетоподобния ключ от джоба си, избута креслото и отключи тайната врата.

Бавно отвори входа към загадъчният си свят.

Там, също както преди няколко дни, имаше един леко скрит ковчег с разпиляна пръст отдолу. До него бе дървената маса с полуразтопената свещ и малкият мой портрет.

Влязох в стаята. Александър ме последва и запали свещника. В стаята нямаше нищо специфично и лично, като постерите в стаята на Момчето — Били или пък таблата за легло на Тревър.