Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 64
Елън Шрайбер
Продължавах да си поправям път през тълпата, но Ангелът на Смъртта ме стисна за рамото.
— Изчезни! — наредих му.
Благодаря на Бога, че Александър бе по-силен от изоставената Луна. Държеше с едната си ръка косата, а другата поддържаше дистанцията си с гърчещата се вампирка.
Далече от Луна, още една Смърт, се промъкваше през тълпата, към борещите се вампири.
— Луна, какво правиш? — извика. — Това не е част от плана! Ти не трябва да си с Александър!
Тълпата скандираше:
— Бой! Бой!
Александър се закашля и пусна Луна.
— Винаги съм желаела само него, — защити се Луна. — Александър е този, когото чаках цял живот. — Тя също се закашля и впи пръсти в ковчега.
Момчето с качулката махна наметалото ти. Русата му коса се спусна по лицето му. Не беше Джагър. Този, който стоеше между Александър и Луна, бе Тревър Мичъл.
Отстъпих шокирана. Ако Тревър, Луна и Александър бяха до ковчега, чия ръка ме държеше сега?
Отдръпнах се и се опитах да освободя ръката си. Ангелът на Смъртта стисна по-силно. После ме дръпна на няколко метра, далеч от церемонията.
Обърнах се и свалих черната му качулка. Синьото и зелено око бяха втренчени в мен. Беше Джагър.
— Никъде няма да ходиш, Чудовищно момиче, — каза той с едновременно прелъстителен и заплашителен тон.
Гаджето ми вампир почервеня, когато видя Джагър до мен на свещена земя.
— Рейвън! — извика Александър. Дишаше все по-трудно, хриптене излизаше от дробовете му, но с олюляване започна да се приближава към нас.
Тревър зяпна, шокиран и объркан.
Опитах се да освободя ръката си, а Джагър затегна хватката си, но и той започна да кашля.
Александър превиваше, но бе решен да ме достигне.
— Джагър, пусни я! — предупреди.
С всяка крачка, с която Александър приближаваше, Джагър отстъпваше.
Обърканата тълпа запозна да скандира. Едни крещяха „Горчиво! Горчиво!“, докато други викаха „Бой! Бой!“
Луна се отдръпна от объркания зарязан Тревър, а бледият й тен стана дори още по-блед.
Очите на Джагър се насълзиха. Задиша трудно.
Какво можеше да причини това на вампирите?
Тогава ми просветна. Всичко започна, когато Тревър дойде.
— Какво му става на Александър? — чух как Беки попита Мат.
— Тревър е взел таблетки с чесън! — изкрещях на Александър. — Вземи си противоотровата! — казах, сочейки крака му.
Александър едва дишаше, но извади серума под наметалото си. Беки и Мат хукнаха към него, а той заби противоотровата в крака си.
Джагър отстъпи, дърпайки ме по-надалеч от тълпата.
— Изчезни, — казах, вклинявайки ботуша си помежду ни.
— Не бързай толкова — каза, с хипнотизиращите си очи. — Александър направи семейството ни в Румъния на глупаци, а ти си планираше тази вечер да го направиш отново?
— Пусни ме…
— Къде е вампирското ти ухапване, Рейвън? — прошепна.
— Казах ти, не мога да ти покажа.
— Беше много убедителна. Докато Луна не откри огледалце в чантата ти. Ти я подведе, подведе и двама ни.
— Не съм!
— Тогава защо сега нямаш проблеми с дишането? И най-важното, какво е това? — той извади мобилен телефон изпод наметалото си. Отвори капачето и ми показа — снимка на мажоретка и футболен сноб в училище, направена от Тревър. А зад тях седеше смъртната Рейвън, отразяваща се така, че всички вампири да я видят.