Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 64

Продължавах да си поправям път през тълпата, но Ангелът на Смъртта ме стисна за рамото.

— Изчезни! — наредих му.

Благодаря на Бога, че Александър бе по-силен от изоставената Луна. Държеше с едната си ръка косата, а другата поддържаше дистанцията си с гърчещата се вампирка.

Далече от Луна, още една Смърт, се промъкваше през тълпата, към борещите се вампири.

— Луна, какво правиш? — извика. — Това не е част от плана! Ти не трябва да си с Александър!

Тълпата скандираше:

— Бой! Бой!

Александър се закашля и пусна Луна.

— Винаги съм желаела само него, — защити се Луна. — Александър е този, когото чаках цял живот. — Тя също се закашля и впи пръсти в ковчега.

Момчето с качулката махна наметалото ти. Русата му коса се спусна по лицето му. Не беше Джагър. Този, който стоеше между Александър и Луна, бе Тревър Мичъл.

Отстъпих шокирана. Ако Тревър, Луна и Александър бяха до ковчега, чия ръка ме държеше сега?

Отдръпнах се и се опитах да освободя ръката си. Ангелът на Смъртта стисна по-силно. После ме дръпна на няколко метра, далеч от церемонията.

Обърнах се и свалих черната му качулка. Синьото и зелено око бяха втренчени в мен. Беше Джагър.

— Никъде няма да ходиш, Чудовищно момиче, — каза той с едновременно прелъстителен и заплашителен тон.

Гаджето ми вампир почервеня, когато видя Джагър до мен на свещена земя.

— Рейвън! — извика Александър. Дишаше все по-трудно, хриптене излизаше от дробовете му, но с олюляване започна да се приближава към нас.

Тревър зяпна, шокиран и объркан.

Опитах се да освободя ръката си, а Джагър затегна хватката си, но и той започна да кашля.

Александър превиваше, но бе решен да ме достигне.

— Джагър, пусни я! — предупреди.

С всяка крачка, с която Александър приближаваше, Джагър отстъпваше.

Обърканата тълпа запозна да скандира. Едни крещяха „Горчиво! Горчиво!“, докато други викаха „Бой! Бой!“

Луна се отдръпна от объркания зарязан Тревър, а бледият й тен стана дори още по-блед.

Очите на Джагър се насълзиха. Задиша трудно.

Какво можеше да причини това на вампирите?

Тогава ми просветна. Всичко започна, когато Тревър дойде.

— Какво му става на Александър? — чух как Беки попита Мат.

— Тревър е взел таблетки с чесън! — изкрещях на Александър. — Вземи си противоотровата! — казах, сочейки крака му.

Александър едва дишаше, но извади серума под наметалото си. Беки и Мат хукнаха към него, а той заби противоотровата в крака си.

Джагър отстъпи, дърпайки ме по-надалеч от тълпата.

— Изчезни, — казах, вклинявайки ботуша си помежду ни.

— Не бързай толкова — каза, с хипнотизиращите си очи. — Александър направи семейството ни в Румъния на глупаци, а ти си планираше тази вечер да го направиш отново?

— Пусни ме…

— Къде е вампирското ти ухапване, Рейвън? — прошепна.

— Казах ти, не мога да ти покажа.

— Беше много убедителна. Докато Луна не откри огледалце в чантата ти. Ти я подведе, подведе и двама ни.

— Не съм!

— Тогава защо сега нямаш проблеми с дишането? И най-важното, какво е това? — той извади мобилен телефон изпод наметалото си. Отвори капачето и ми показа — снимка на мажоретка и футболен сноб в училище, направена от Тревър. А зад тях седеше смъртната Рейвън, отразяваща се така, че всички вампири да я видят.