Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 65

— Ти си хитра и лукава по природа. Като се преобразиш ще си повече вампир, дори от Александър — каза решително Джагър.

Александър заблъска в тълпата, придвижвайки се към нас. Тревър го следваше.

— Какво прави Джагър с Рейвън? — попита Тревър.

— Назад! — извика Джагър. — Няма да правиш семейството ми на глупаци повече.

— За какво говори? — попита Тревър, застанал до Александър.

— Назад! — извика Джагър на Тревър, кашляйки. — Мислиш, че имаш всичко — спорта и красивите момичета. Но никога не си бил като нас и никога не си бил достатъчно добър за сестра ми.

— Планирал си всичко това? — Тревър попита Джагър. — Рейвън беше права, опитваше се да ме предупреди от няколко дни. Защо? Само защото съм различен?

Тревър се бе заяждал мен през целия ми живот, защото бях аутсайдер. Сега бе лице в лице със същата подигравка.

— Връщай се на футболното си игрище, — каза Джагър. — Тази игра не е по силите ти.

Загледах смътната си Немезида, чието лице почервеня от ярост. За пръв път от 16 години, Тревър Мичъл се изправи срещу по-голям грубиян от самия себе си.

Тревър гледаше Джагър, все едно е топка, нуждаеща се от хубав ритник към противниковата врата.

— Махни се — казах на Джагър. — Нараняваш ме!

Очите на Александър почервеняха.

— Джагър… имаш една секунда да я пуснеш! Иначе всичко свършва!

Хватката на Джагър около китката ми бе толкова силна, че не можех да мръдна.

— Ще е все едно те убожда игла — каза с прелъстителен глас. Нежно отметна косата от ми от рамото. Наведе се към мен, а белите му зъби проблеснаха.

— Не! — извиках.

И тогава светът причерня.

Глава 18. Загадъчния криптонит

Събудих се, просната по гръб на тревата, а звезди блещукаха над мен.

— Рейвън? — пита Беки, с протегната ръка към мен. — Добре ли си?

Всичко наоколо се клати. Пресегнах се към врата си.

— Дали вече съм…? — попитах.

Беки ми помогна да стана.

— Мислех, когато каза, че са вампири си помислих, че се шегуваш. Струва ми се, че онзи Джагър наистина вярваше, че е. Опита да те ухапе.

Прокарах пръсти по врата си, в търсене на раната.

И тогава внезапно паметта ми започна да се връща. Никога не бях и помисляла, че това може да се случи. Моята Немезида и любовта на живота ми, вбесени поради различни причини, гледаха право в мен.

Бях прекарала последните няколко дни, в опити да спася Тревър от преследващите го вампири, а сега той, без дори да знае, бе помогнал на Александър да спасят мен.

В резултат от общото им нападение над Джагър, той ме бе изтласкал надалеч, докато най-накрая съм се строполила на земята.

Но сега Беки и аз вече пробягвахме няколкото метра до надгробните камъни, където се бе събрала голяма тълпа. Александър се бе навел над Джагър, който кашляше и хриптеше. Луна се бе облегнала на заветния ковчег.

Тревър нямаше идея, че чесъна ги прави уязвими. Мислеше, че Александър просто се фука.

Футболните сноби заобиколиха Джагър и Луна.

Мат и Беки останаха до мен.