Читать «Вампирсвил» онлайн

Бях готова да стана вампир. Стоях сама в средата на дулсвилското гробище, облечена с черна мини рокля с корсет, мрежести чорапи и оригинални кубинки. В черните ми ръкавици без пръсти държах малък букет от наситено черни рози. Класически черен дантелен воал падаше пред бледото ми лице, изящно прикривайки черното ми червило и сенки.

Моят вампир, Александър Стърлинг, облечен в сив погребален костюм и шапка, ме чакаше няколко метра по-напред пред готическия ни олтар — затворен ковчег украсен с свещник и метален бокал.

Гледката беше поразителна. Мъгла се носеше през гробището като непокорен призрак. Свещи разпръснати покрай гробовете блещукаха по надгробните камъни. Група прилепи висяха скупчени по самотните дървета. Дъждовните капки ръмяха, а слабият зловещ звук от цигулки и нехармоничен клавесин изпращаше ледени тръпки през вените ми. Бях чакала цяла вечност за този момент. Детската ми фантазия се сбъдваше — щях да съм тъмен ангел на нощта. Бях развълнувана като фенка, която щеше да омъжи за рок звезда.

Малки факли осветяваха пътя ми, като готическа пътека. Но когато направих първата крачка към Александър започнах да се чудя дали правех правилния избор. Сърцето ми започна да препуска, докато пристъпвах напред. Картини от живота, който щях да оставя зад себе си, проблясваха пред мен. Как мама ми помага да ушия черна кадифена торба за домашния ми проект. Направих крачка. Как с татко гледаме Дракула на DVD. Още една крачка. Дори как идиотския ми брат, Били, любезно ми помага с домашната ми по математика. Крачка. Най-добрата ми приятелка, Беки, и аз опитвайки се да изкатерим портата на Имението. Крачка. Новото ми котенце, Кошмар, как нежно мърка в ръцете ми. Крачка. Всички спомени започнаха да ме преследват.

С едно ухапване животът ми щеше да се промени завинаги.

Оставях скучен, безопасен, вече пълен с любов свят и се впусках във вечност на опасен, непознат, тъмен свят на вампири.

Докато продължавах да вървя по гробищната пътека, можех да видя гърба на Александър, който сега бе на няколко стъпки от мен, вдигнал бокала от ковчега.

Напомних си, че взимам правилното решение. Нямаше да прекарвам болезнено дългите дневни часове в дулсвилската гимназия. Щях да имам способността на летя. И най-важното, щях да съм свързана с истинската ми любов за вечността.

Най-сетне стигнах до ковчега и застанах до Александър. Той плъзна ръката си с бяла ръкавица в моята, пластмасовият му пръстен-паяк блестеше на светлината на свещите. Вдигна металния бокал към луната и отпи голяма глътка. Сърцето ми запрепуска като ми го подаде и аз колебливо повдигнах воала си над устните си. Ръката ми трепереше и тъмната течност в бокала се раздвижи.