Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 63

— Тревър! Не можеш!

Когато го настигнах, грабнах ръкава на костюма му. С бързо движение той освободи ръката си.

Бях на мисия, която се оказа точно толкова опасна, колкото се опасявах. Грабнах пластмасовата му коса, но той продължи.

(*??? косата на Жътваря — Б.пр.)

Затичах напред и блокирах пътя му с косата.

— Почакай, — прошепнах, без дъх. — Моля те, преди да отидеш по-далеч. Ти беше този, който се опита да убеди целия град за Стерлинг. Защо не виждаш Александър на дневна светлина? Защо Джагър и Луна те канят на гробището? Беше прав през цялото време. Не е само слух. Всичко това е точно, защото са вампири.

Загледах се в лицето му скелет. Размаха слабата си ръка и ме избута. Последвах го до уреченото място за заветната церемония.

Тълпа от извънземни се бе насъбрала пред един надгробен камък. Имаше вещици и призраци навсякъде, седнали, прави, подпрени.

Пред надгробните плочи имаше ковчег и запален свещник. Александър, мина покрай Тревър в костюма си на Смърт и зачака на една страна с калаен бокал в ръце.

С всичка сила грабнах ръката на Ангела на Смъртта до мен.

— Не отивай, — замолих го. — Моля те! Александър е горе, опитва се да разсее коварния им план. Гледай какво ще стане и ако греша, ще те целуна тук и сега, пред цялото училище! — изтърсих.

Той спря и загледа в мен за няколко прекалено дълги секунди.

Сърцето ми спря. Осъзнах на какво бях предложила току-що. Но планът ни трябваше да проработи. Бях заложила живота и устните си в него.

Скрихме се зад гостите на партито, на няколко метра от Александър.

Тогава видях Луна, пристъпвайки към олтара на гробището, надгробни плочи се извисяваха от двете й страни, а в ръцете си придържаше изсъхнал букет.

Беки и Мат се промъкнаха до мен.

— Готино е. Като зловеща готическа сватба, — каза приятелката ми, вещица. — Може ние да сме следващите, — пошегува се тя с Мат.

Дръпнах към себе си Ангела на смъртта.

— Досега се опитвах да ти кажа, — казах, шепнейки. — Беше прав за Стерлинг. Те са вампири. Както и Луна, и Джагър. Моля те, повярвай ми. Преди да е твърде късно.

Александър отпи от бокала.

Луна достигна моята Смърт (Александър) и също отпи от бокала. После каза нещо, което не успях да доловя.

— Какво каза? — попита Беки.

— „За краля и кралицата на гробището“, — повтори Мат.

Луна се обърна към Александър и се наведе към него.

Ахнах, а тълпата се развесели.

— Не! — изкрещях и започнах да си проправям път през тълпата, но една смъртнобледа ръка ме спря.

Обърнах се и видях Ангела на Смъртта зад мен.

Тогава Александър хвана Луна за раменете и я задържа на ръка разстояние:

— Какво правиш? Не ме отблъсквай!

— Целуни я! Целуни я! — скандираше тълпата.

Но Александър държеше вампирката на разстояние. Свали качулката на наметалото си.

— Не съм Тревър! — извика Александър. — Сега можеш да спреш с игричките си.

— Защо Александър е там? — каза Мат на Беки. — Какво става?

Луна се втренчи с истинската ми любов и започна да се смее.

— Не съм искала Тревър тук. Исках теб!

Александър отстъпи объркан. Луна хвана прекалено дългия му ръкав.

— Сега не трябва да чакам ти да ме вземеш за жена. Мога аз да те взема!