Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 61

Бях точно толкова развълнувана колкото и нервна от възможността да осъществим на дело плана си.

Когато завихме зад ъгъла на гробището Александър каза:

— Аз си донесох противоотровата. Ти взе ли чесъна?

Замръзнах на място.

— Знаех си, че ще забравя нещо! — възкликнах. — На нощното ми шкафче е. Трябва да се върнем до вкъщи — замолих го аз.

— Нямаме време — предупреди ме Александър. — Церемонията ще е свършила докато се върнем.

Стигнахме до желязната порта и се прехвърлихме над оградата. Когато стъпихме на твърдата почва на гробището ме посрещна гледка, която никога преди не бях виждала — и едно нещо, което не бяхме предвидили. Гробището беше пълно с жетвари.

— Как изобщо ще открием Тревър? — попитах аз. — Ще ни отнеме цяла вечност!

Сърцето ми се сви, докато стъпвах върху изхвърлени на гробището кутийки от сода. Наведох се да вдигна една празна кутийка.

— Сега нямаме време за това — повтори Александър. — Ако не стигнем навреме до Тревър, гробаря и другите жители на Дулсвил ще трябва да се тревожат за нещо доста по-лошо от празни кутийки и бутилки.

Минахме покрай един жетвар, който говореше с един върколак.

— Тревър? — попитах го, но ангелът на смъртта поклати главата си.

Срещахме духове и вампири танцуващи и пиещи сред надгробните плочи.

Седнала на една дървена пейка беше една позната вещица, която държеше за ръка Майкъл Майърс.

— Вие сте доста призрачна двойка — казах аз.

— Рейвън — отвърна вещицата като и двамата се изправиха на крака. — Толкова се радвам, че дойде.

— Уау, това се казва рокля — каза Мат изпод маската за хокей. — Може би можеш да намериш такъв костюм и на Беки.

Най-добрата ми приятелка стана мъчително червена.

— Това парти е страхотно — продължи да говори Мат. — Цялото училище е тук.

— Търсим Тревър. Да сте го виждали? — попитах ги аз.

— Не. Говори се, че след няколко минути щял да участва в някаква средновековна церемония при гробниците.

Тогава забелязах Луна на няколко метра от нас как поставя цветя на гроба на паметника на бабата на Александър.

— Направи ми една услуга, ако нещата започнат да ти изглеждат странни, прибери се вкъщи? — прошепнах на Беки.

— Ние сме на парти на гробището — каза тя. — Нещата вече ми изглеждат странни.

Бързо прегърнах Беки и заедно с Александър се отправихме към паметника.

Луна се изправи. Тя беше красива — като готическа фея на бала. Блестеше със призрачно бяла опърпана бална рокля, с гривна от розов карамфил на китката и кубинки. Меката й коса падаше по раменете като водопад, снежно белия тен на лицето й бе подчертан от тежки мастилено-сини сенки за очи и бледо розовия й блясък за устни, просветваше леко.

— Тревър каза, че няма да идвате — възкликна Луна и полетя към при нас като пеперуда. — Но аз си знаех, че ще дойдете!

— Не бяхме поканени — отвърнах, — но не бих позволила на това да ме спре. В никакъв случай не бих пропуснала заветната ти церемония!

— Виж само какво пропусна в Румъния, — каза тя гордо на Александър. Бе красива, докато се кискаше, закачливо се завърти, за да демонстрира роклята си.