Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 54

— Да — излъгах аз. — Сладко, но нетипично за мен.

Двете се разсмяхме.

— Съжалявам. Просто малко ревнувах — призна тя.

— Съжалявам, че те накарах да се почувстваш по този начин. Ние винаги ще бъдем най-добри приятелки.

— Завинаги — обеща тя.

— За вечността — добавих аз с усмивка.

Пъхах учебниците си в шкафчето, което бе пълно с картинки на Мерилин Менсън, Слипнот и H.I.M. и стикери на черни рози, паяци и ковчези, когато забелязах Тревър да раздава червени листовки на футболистите и мажоретките. Също така ги снимаше с камерата на телефона си.

Не знаех, че Тревър се е върнал в училище. Отстъпих назад, за да не ме забележи.

Звънецът удари и тълпата се разпръсна.

Една червена листовка долетя при мен. Любопитна я грабнах. На нея, с черни букви пишеше:

Гала парти на гробището

Церемония по посвещаване

Осмелете се да танцувате измежду мъртвите

Дата: Тази Събота.

Време: След залез слънце

Задължително: Страшен костюм

Бъдете там, или умрете!

Бях прекарала голяма част от живота си, играейки между гробищата в Дулсвил. Сега всички от гимназията щяха да ходят в скривалището ми. И дори не бях поканена?

— Пъхаш си носа там, където не трябва ли, Чудовищно Момиче? — чух гласа на Тревър зад мен.

— Какво е това? — попитах аз, тикайки листовката в лицето му.

— Джагър прави парти. Ще бъде най-великото! Ще съм преоблечен като Смъртта. Но ти си късметлийка. Ако беше поканена, можеше да дойдеш и така.

Хвърлих му яден поглед.

— За какво ще е тази церемония?

— Луна и аз ще бъдем кралят и кралицата на церемонията по посвещаването. Когато приема тази чест, тя ще ме целуне пред цялото училище. Ще е направо нашествие за всякакви откачалки. Но след като не си в списъка на гостите — продължи той, — ще трябва да прочетеш за това в училищния вестник.

Той грабна листовката от ръката ми, докато една мажоретка и един футболен сноб пристъпиха пред мен.

Точно тогава Тревър направи снимка с телефона си, а светкавицата моментално ме заслепи.

Когато очите ми се приспособиха, те вече бяха изчезнали в тълпата.

Стоях в коридора на училището, потресена, заобиколена от звуците на затръшващи се врати на шкафчета и класни стаи.

Това бе бил планът на Джагър от самото начало! Единственият начин, по който да примами някой толкова консервативен, колкото Тревър да стъпи на свещена земя, бе обещанието за чудовищно — голямо парти и една безспирна целувка. Футболният сноб щеше да скрепи договора с „новата готина мацка“ пред цялото училище. Тревър просто не осъзнаваше, че ще продължи вечно.

— Рейвън — чух гласа на Беки изотзад.

Двамата с Мат си проправиха път през тълпата от ученици и ме настигнаха.

— Чу ли за Гала Гробищното Парти? Май ти трябваше да раздаваш тези покани, не Тревър.

— Знам. И на всичко отгоре дори не съм поканена. Не е като преди да съм била в А-листата, но това е гробище! Моето мечтано парти!

— Знаех си, че ще откачиш!

— Откакто каза на Тревър да хваща пътя, сигурно ние тримата сме единствените без покани!