Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 55

И тогава видях червената листовка, подаваща се от учебника по алгебра на Мат.

— Вие сте в списъка на гостите? — попитах ужасена.

— Целия футболен отбор е поканен — отвърна Мат.

— Но ти няма да ходиш, нали?

— Трябва — призна той. — Не искам да съм единственият в цялата съблекалня, който се е скатал.

— А ти? — попитах най-добрата си приятелка.

— На Мат му трябва среща — извинително отговори тя.

Почувствах се предадена. Цялата гимназия щеше да ходи, освен мен. Дори и Беки. И по-важното бе, че се притеснявах за Беки — не исках най-добрата си приятелка на свещена земя около вампири.

— Е, Беки, не можеш да отидеш — прозвучах като майка й. — Гробищата те плашат.

— Аз ще съм там, за да я защитавам от заблудените призраци — каза Мат, обвивайки ръка около кръста на усмихващата се Беки.

Тогава си спомних пазача на гробището и кучето му.

— Стария Джим ще бъде там, заедно с кучето си, Беки! — предупредих я аз.

— Няма да е проблем — отвърна Мат. — Тревър успокои всички: всички съботни вечери пазачът прекарвал на бара в таверната на Люси.

— Обещай ми, че ще дойдеш — помоли ме приятелката ми. — Ще се чувствам по-добре, ако и ти си там.

— Мислиш, че няма да съм там ли? И да пропусна възможността да отида на купон? — попитах аз, отваряйки вратата на класната стая. — Само в кошмарите ми!

Глава 15. Ужасната вечеря

Нетърпеливо зачаках пред входната врата на Имението, докато слънцето се скриваше зад хоризонта. Нюанси на люляк, лавандула, обички, както и розови нишки озаряваха небето, искаше ми се да мога да ги споделя с Александър.

Съвсем скоро чух ключовете в ключалките на имението да се завъртат и видях желязната брава да се отваря. Александър, прилежно облечен в копринена риза на сиви и черни райета и черен панталон ме посрещна.

— Изглеждаш чудесно — изкоментирах аз, пристъпвайки вътре. — Имам важни новини!

— Аз също — бързо каза той. Целуна ме по бузата и затвори вратата зад гърба ми.

Примамливата миризма на препечени пържоли изпълни фоайето.

— Аз първа! — развълнувано започнах.

Джеймсън побърза да дойде откъм кухнята, понесъл поднос от червени картофи. Постави го на масата за вечеря в трапезарията, на която имаше прибори за четирима.

— Здравейте, госпожице Рейвън — каза Джеймсън весело, поздравявайки ме. — Позволете ми да взема якето ви.

Объркана, неохотно дръпнах надолу ципа на горнището си.

— Всичко е готово — каза Зловещият човек, взимайки го и закачайки го във фоайето. — Всичко, от което имаме нужда е почетния ни гост.

— Какво става? — попитах аз. — Трябва да поговорим…

— Джеймсън покани Руби да се присъедини към нас за вечеря.

— Към нас?

Александър кимна.

— Каква приятна изненада — казах, с вяла усмивка.

Обикновено щеше да ми е повече от приятно да съм част от вечерно парти в Имението с Александър, зловещият иконом и невероятната Руби Уайт. Но нямахме време за излишни любезности и десерт, когато трябваше да измислим нов план, с който да попречим на Джагър и Луна.

— Искам всичко да е идеално — каза Джеймсън, изглаждайки черната дантелена покривка. — Мислех, че ще е по-лесно ако госпожица Рейвън също дойде. Госпожица Руби може да се почувства по-удобно в Имението.