Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 53

Мустанга се отправи надолу по лъкатушещата улица. Александър ме бе предупредил за мотивите на Джагър и Луна.

— Чао, Луна — казах й, и се отправих към имението, докато тя стоеше на улицата.

Този път аз бях тази, която си тръгна.

Глава 14. Поканата

На следващият ден обикновено ранобудната птичка Беки закъсня. Вече си бях взела душ, наядох се, облякох се, после се преоблякох, а сега седях на предните стълби, с горнище, завързано около кръста си, пишейки любовни бележки на Александър. Вече бях готова да се откажа да ходя на училище, когато тя най-сетне спря на алеята ни.

Качих се в пикапа й, а тя едва промълви „Здравей“.

— Къде беше? — попитах аз. — Да не се успя? Или пък стигна на половината път до училище и осъзна, че си ме забравила?

Беки не отговори, но продължи да кара към училище.

След един учтив разговор с нея — отговорите й се състояха от „ъхъ“, „разбира се“ и главно кимания с глава — вече ми писна.

— И за какво е това мълчание? — попитах.

— Не, нищо — отговори тя, докато завиваше по пътя, който водеше към училище.

— Да не би да не се чувстваш добре?

— Чувствам се идеално.

— Тогава защо си ядосана?

— Не съм — отвърна тя и пусна радиото.

Тя спря на едно празно място до местата за паркиране на дванадесетокласниците и изключи двигателя.

— Просто ми се струва странно — започна меко тя. — Ти напусна „Хатси“ заедно с Александър веднага щом поръчката ви пристигна. Известно време след това, Джагър и Луна също си тръгнаха. Чух, че си се разхождала заедно с Луна в парка. И предната нощ пред имението, сякаш бяхте най-добри приятелки.

— Тя не ми е най-добра приятелка.

— Знам, че с нея имате доста повече общи неща — продължи тя. — Готическите дрехи, музиката. Вероятно и тя обожава вампирите.

— За това ли е всичко?

Ако имаше нещо по-лошо от ревнив любим, то това беше заплахата от нова най-добра приятелка.

— Ти просто си намерила някой по-добър за теб — каза тя и излезе от пикапа.

— Аз не искам някой, който да прилича на мен — отговорих, докато вървяхме към училище. — Искам някой точно като теб.

През всичките години, когато Беки и аз бяхме приятелки, тя никога не бе осъждала дрехите, които нося или музиката, която слушам. Никога не бе искала да съм нещо повече от самата себе си.

— Искаш да знаеш истината ли? — попитах.

— Разбира се!

— Права си, дължа ти я. Добре, ето я и цялата истина.

Тя изглеждаше нервна, сякаш щях да изтърся думите: „Да, намерих си нова най-добра приятелка. Добро попадение.“

— Всичко това е голяма тайна — започнах аз.

— Продължавай.

— Добре — поех си дълбоко въздух. — Луна и Джагър са вампири — започнах да шепна аз — и те се опитват да превърнат Тревър в такъв като тях. Напуснахме „Хатси“, защото двамата с Александър се опитвахме да вземем ковчезите им от къщата на дървото, за да ги накараме да си отидат обратно в Румъния — въздъхнах, усещайки облекчение, че най-сетне бях имала възможността да споделя най-тъмните си мисли с най-добрата си приятелка.

Беки ме изучаваше. После избухна в смях.

— И очакваш да повярвам на това?

— Е, аз…

— Предполагам, че прозвуча по-добре, отколкото да кажеш, че Джагър и Луна са приятели на Александър от Румъния и си се чувствала задължена да помогнеш — каза тя.