Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 56

— Не искам да съм груба — прошепнах на Александър, докато Джеймсън тръгна към кухнята.

— Знам, това е изненада и за мен. Едва успях да намеря време да ти взема това — прекъсна ме той.

Пое една калаена ваза с три черни рози и ми я подаде.

Разтопих се на място. Погледнах го в грижовните му и внимателни тъмни очи и за момент забравих, че съществуват други вампири освен моя.

— Трябва да поговорим — казах все пак. — Джагър е…

Точно тогава чух почукване на вратата.

Джеймсън се втурна от кухнята, понесъл една елегантно опакована бяла орхидея и хукна към вратата.

— Аз ще отворя, вие двамата се настанявайте…

Не можех да се успокоя и да се „настаня“. Сърцето ми препускаше. Умът ми мислеше трескаво. Стомахът ми се преобръщаше отново и отново.

Джеймсън отвори входната врата и Руби пристъпи вътре, облечена в плисиран бял костюм, жакет, различен по цвят от панталоните, бяло дантелено бюстие и изрязани обувки „Прада“ в малко по-тъмен нюанс на млечнобялото. В ръката си стискаше дамска чанта и бутилка бяло вино.

Очите на Руби светнаха, когато видяха Джеймсън да държи цветето. Тя нервно се изкикоти, докато двамата си разменяха орхидеята и отлежалото шардоне.

— Бяла орхидея! — възкликна тя. — Джеймсън, не трябваше да си правиш труда… — каза тя с трогнат тон.

— Рядко срещано цвете за рядко срещана жена като теб… — отправи й комплимент иконома.

— Здравей, Рейвън — дари ме тя с бърза прегръдка. — Радвам се да те видя отново толкова скоро.

— Знам, не е ли чудесно? — усмихнах се аз с типичното изражение на Чеширският котарак¹⁰.

— Благодаря ти за поканата, Александър — продължи Руби. — Винаги съм искала да видя Имението отвътре.

— Джеймсън може да те разведе наоколо — подхвърли Александър, за да може през това време да си поговорим.

— След десерта — каза Джеймсън.

— Рейвън, има нещо горе, което искам да ти покажа… — започна Александър.

— Ще се наложи да почака — разпореди се икономът. — Вечерята е сервирана.

Двамата с Александър нямахме друг избор освен да последваме Джеймсън в трапезарията. Няколко свещника със сребристи свещички нежно осветяваха затъмнената стая, разкривайки дълга дъбова маса, покрита с черна дантелена покривка. Антични сервизи, калаени бокали и старинни сребърни прибори бяха поставени пред всички столове. Кристалните чаши бяха пълни с вода. Няколко паяжини все още висяха от ъглите на високият таван. Тежките червени завеси от кадифе изглеждаха, сякаш са стояли там, откакто Имението е било построено.

Руби сигурно се чувстваше, сякаш е на вечеря в семейство Мънстър¹¹.

Джеймсън застана начело на масата и дръпна стола на Руби, за да може тя да седне, докато Александър направи същото на мен.

Можех да свикна с това. Почувствах се сякаш съм в петзвезден ресторант. Обикновено у дома, Момчето — Били и аз се боричкахме кой да заеме стола пред телевизора.

Александър седна срещу мен. Размерът на дъбовата маса бе достоен за Франкенщайн, така че щеше да ми е невъзможно да му прошепна новините по време на вечерята.