Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 52

— Но аз имам среща с Александър — почти извинително казах аз.

— Знам, но помислих, че може да поговорим за няколко секунди.

— Не искам да го карам…

Вдигнах поглед нагоре към имението. Таванският прозорец беше тъмен.

— Е… може би за малко.

Настанихме се на камъните пред портата на имението.

— Тревър има тест по история. Няма да го видя преди уикенда. Джагър ми каза, че те е видял миналата нощ — призна ми тя.

— Каза ли ти къде точно ме видя? — обвинително казах аз.

— В спалнята ти.

— Никога повече да не прави такива неща. Можеше да изплаши семейството ми.

— Ти направи същото нещо с Тревър. Промъкна се в стаята му.

Луна имаше право.

— Това беше различно. Аз имам такава репутация.

— Джагър е пакостник — каза тя с намек за гордост. — Научи ме на толкова много неща откакто се преобразих.

— Е, надявам се, че са доста добри трикове — предупредих я аз.

— Харесва ми чантичката ти — каза тя и докосна дръжката на малката ми чантичка от „Булката мъртвец“. — Може ли да я видя?

— Разбира се. — Никой, дори Беки не се вълнуваше от дрехите или модните ми аксесоари. Бях горда, че споделяхме един и същи вкус.

Тя я сложи на рамото си и я издемонстрира.

— Толкова е мрачна! Обожавам я.

— Благодаря. Поръчах си я по интернет. Може би ще мога да поръчам една и за теб.

— Бих убила за такава чанта — каза тя пламенно. — Имаш ли бонбонки? Вчера ти дадох последната си.

— Трябва да имам някакви дъвки.

Луна отвори ципа на чантичката ми.

— Внимателно, вътре е пълна бъркотия — предупредих я аз.

— Нямаше да е готино, ако беше подредено — каза ми тя с усмивка.

Облегнах се назад и се загледах в блещукащите звезди на небето.

Луна измъкна пакетче дъвки с вкус на грозде. Извади две дъвки и върна останалите обратно в чантичката ми.

Нямах нищо против да се позадържи известно време в града. И нямах нищо за криене в чантичката си. Или имах?

— Какво е това? — попита тя и извади пудриерата на Руби.

Сърцето ми спря да бие.

— За какво ти е пудриера? — попита ме скептично Луна, като държеше в ръка пластмасовата пудриера и галеше с пръсти рубинено червеното Р.

— Наследствена вещ е — казах й аз опитвайки се да и я взема.

— Наследствена вещ? — почуди се тя на глас. — Не изглежда толкова стара.

Точно тогава един Мустанг се приближи нагоре по пътя и спря пред имението.

Грабнах пудриерата и чантичката ми, и хукнах към колата.

— Мат! Беки! Как сте, приятели?

— Хей, Рейвън, какво става? — попита ме Мат.

— Здрасти, Бек, — усмихнато й казах аз.

Луна се приближи зад мен.

— Здрасти, Бек, — каза тя като също се усмихваше.

Усмивката на Беки повехна. Обикновено любезната ми най-добра приятелка ме погледна надменно.

— Мислех, че ще излизаш с Александър — каза Беки.

— Точно така; точно отивах към него.

— Просто си поприказвахме по момичешки преди това — обади се Луна.

Думите й ме раздразниха. Нямаше нужда Луна да се опитва да накара Беки да ревнува.

— По-добре вече да отивам при Александър — най-накрая казах аз. — Ще се видим утре, Беки.

— Добре — отвърна ми тя.

Отстъпих настрани от колата. Луна сложи ръката си около раменете ми и помаха на Беки.

Беки учтиво й отвърна.