Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 51

Изправи се и се понесе към гардеробната ми. Бавно отвори вратата му.

— Не е тук — отбеляза. — Може би го криеш под роклята си — каза с палава усмивка.

— В мазето е.

— Странно. Не го забелязах там.

Кръвта ми кипна. Почувствах как побеснявам. Джагър се беше прокрадвал из къщата, докато семейството ми беше вътре.

— Скрит е. Сега изчезни…

— Разбира се, но първо ми покажи нещо?

— Вратата? Или прозореца? — дръпнах завесите и открехнах прозореца.

Джагър не помръдна.

— Някои от приятелите на Тревър казаха, че си отишла на училище. Любопитно, наистина. Вампир рискуващ със слънчевата светлина.

— И ти ще повярваш на банда сноби футболисти? Те разпространяват повече слухове от National Enquirer⁹.

— Е, аз също — каза той като ме преценяваше с разноцветните си очи. — Забелязах склонността им към клюки.

Почувствах кратко облекчение, но беше само за миг.

— На алеята отчетливо видях как Александър те ухапа по шията. Кръв се стичаше по врата ти като река, сладкия й мирис изпълващ въздуха. Но Луна каза, че не видяла никаква рана. Може би мога да погледна.

— Можеш да си тръгнеш. Веднага.

Той пристъпи по-близо, а зеленото му и синьо око пронизваха душата ми.

— Покажи ми зъбите си и аз ще ти покажа моите.

— Показвам ги само на Александър — казах му аз отстъпвайки назад.

— Каква загуба — направи още една крачка, приклещвайки ме до бюрото ми. — Харесва ли ти да живееш в лъжа?

— Лъжа?

— Да, лъжа — каза той гледайки ме в очите. Сякаш искаше да разчете душата ми. — Преструвайки се на нещо, което не си.

Ахнах и отклоних поглед. Сърцето ми замря. Прехапах устните си.

Протегнах се зад мен, опипвах с пръсти по бюрото с надеждата да намеря нещо, което да ми послужи като оръжие. Всеки момент Джагър щеше да ме погледне в очите, да ме хипнотизира и да ме замъкне на дулсвилското гробище. Напипах двутомната енциклопедия на момчето Били.

— Мисля, че ти харесва да бъдеш измамница — каза и нежно докосна огърлицата ми вампирска целувка. — Да накараш семейството си да повярва, че все още си смъртна.

Дишах отново и оставих книгата.

Чу се тихо почукване на вратата.

— Нуждая се от енциклопедията си.

— Били, махай се.

— Взе я назаем преди два месеца!

— Били. Били, махай се — казах му аз непреклонно.

Джагър отстъпи назад и се затича.

Момчето Били отвори вратата.

Обърнах се. Завесите нежно се полюляваха. Джагър бе изчезнал.

— Нещо не е наред ли? Никога не ме наричаш Били.

Затворих прозореца и се втурнах към брат ми да му дам бърза прегръдка.

— Никога не съм смятала, че ще ми се наложи.

Глава 13. Готическа фея

На следващата вечер след като завих зад ъгъла, за да се изкача нагоре по Бенсън Хил, забелязах една фигура в сенките стояща до портата. Никога страхливката, аз се затътрих бавно по изпочупения тротоар. Не ми се искаше да бъда неприятно изненадана от Тревър или Джагър.

Когато наближих видях едно готически приказно момиче с дълга, на бяло-розови кичури, коса да се обляга на едно дърво.

— Луна? Какво правиш тук?

— Рейвън — каза ми тя като се втурна към мен и силно ме прегърна. — Бях сигурна, че ще те намеря тук.