Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 50

— Приемам те такава каквато си. Винаги съм те приемал — каза и се отдръпна от мен.

— Не исках да те разстройвам — казах и се присегнах към него. Прегърнах го с всички сили. — Толкова съм затънала във всичко това, че вече не мога да мисля трезво. Сигурно си мислиш, че съм много незряла.

Александър омекна и погали косата ми.

— Знаеш как мисля за теб — каза взирайки се с шоколадовите си очи в моите. Повдигна брадичката ми и нежно ме целуна.

— Не знам още колко мога да продължа това. Кога ще бъдем заедно — само ние? Без да се тревожим за Джагър, Луна и Тревър?

— Какво ще кажеш за сега? — изведнъж развеселено каза той. — Исках да ти дам това.

Той ми подаде дървена кутия с формата на сърце, която стоеше на перваза на прозореца.

Очите ми светнаха.

— Толкова си мил! А аз съм такава егоистка.

Отворих кутията. На сребърна верижка висеше един медальон — черни устни с малки вампирски зъби.

— Това е вампирска целувка — каза ми той гордо.

— Александър, прекрасно е. Ще го нося вечно.

Александър откопча колието ми от оникс и ми сложи безценният си подарък, който бе направил само за мен.

Даде ми една дълга, продължителна целувка за лека нощ.

— Кажи ми нещо. Щеше ли да е по-лесно, ако бях вампир?

Точно в този момент баща ми спря на алеята.

Александър бързо се скри в сенките.

Изчаках баща ми да се изкачи по стълбите.

— Къде отиде Александър? Беше тук преди малко. Исках да му кажа „здрасти“.

— Трябваше да се прибере в къщи преди да се превърне в тиква.

Изтощена влязох в тъмната си спалня и включих лампата си Едуард Ножиците.

Тогава си изкарах ангелите. На леглото ми и изглеждащ по-зловещ от всякога седеше Джагър.

Изпищях.

Това само накара зловещия тийнейджър да се засмее.

— Рейвън? Какво има? — извика майка ми отдолу.

— Нищо — извиках в отговор. — Просто си ударих пръста. — След това прошепнах на Джагър. — Какво правиш тук?

— Прилепите могат да се промъкнат къде ли не. Би трябвало да си го разбрала до сега.

— Искам да изчезнеш оттук! — настоях аз.

— Няма да се бавя. Провела си един очарователен разговор с Луна. Тя е много развълнувана. Мисли си, че е намерила новата си най-добра приятелка.

— Е, може би е точно така.

— Каза, че сте си говорили за всякакви момичешки неща. Момчета. Прически. Ухапвания от вампири.

Улових отражението си в огледалото на гардероба ми и отстъпих назад.

Джагър си играеше с копчето на нощната ми лампа. Включена. Изключена. Включена. Изключена.

— Престани! — предупредих го аз. Нещо липсваше. — Къде е Кошмар?

Дочух драскане идващо от чекмеджето ми на бюрото.

Изтичах до него и го отворих.

— Кошмар! — казах аз и вдигнах черното ми коте. — Бедното ми момиче.

— Странно — каза той поглеждайки ме похотливо. — Не ти съска.

— Не съска и на Александър — казах му аз и нежно погалих козината й. — Има вкус.

Джагър се изтегна на леглото ми, като постави червените си кубинки Догмартинс върху кувертюрата.

— Това легло е много удобно.

— Свали си краката! — скарах му се и избутах обувките му.

Джагър се наведе над леглото и вдигна одеялото от пода.

— Къде ти е ковчега? — попита ме той. — Не е отдолу.